РИА „Новости“ Веднага щом встъпи в длъжност, Барак Обама ще бъде изправен пред острата нужда от решаване на иранско-израелския проблем. Точно на иранско- израелския. Защото, ако говорим само за иранския, свързан с ядрената програма на Техеран, Вашингтон, честно казано, и до ден днешен има поле за маневри. Неслучайно по време на предизборната си кампания Барак Обама споменаваше, че е възможно той да бъде решен по дипломатически път. Ако обаче добавим към този проблем Израел, въпросното поле значително се стеснява. От една страна, Израел е най-очевидната цел за иранските ракети (с далекобойност вече над 2000 километра), ако бъдат снабдени с ядрени бойни глави, а от друга - страната е най-верният съюзник на САЩ в Близкия изток и нито един американски президент не е оставял еврейската държава сама срещу ислямския свят. Реални опасения Действащият президент Джордж Буш не бе изключение. Той неведнъж е заявявал, че САЩ не биха допуснали Иран да разработи технологии за създаване на собствена атомна бомба. Сега обаче става ясно, че Буш е отхвърлил молбата на Израел за помощ в уреждането на въпроса с ядрения потенциал на Иран, който расте и затова буди реални опасения. Както писаха в началото на седмицата буквално всички американски медии, Израел е помолил Щатите за мощни американски "бункероразбиващи" бомби, с които да унищожи комплекса за обогатяване на уран в Натанз, проектиран за инсталиране на 54 000 центрофуги. Вместо това обаче, посочва един от вестниците, Джордж Буш разпоредил да се организира някаква "секретна операция за саботиране" на иранската ядрена програма. Нещо повече, според вестника Буш планира да повери тази "програма за саботиране" на своя приемник, който съответно да реши дали трябва да бъде продължена или не. С други думи, иранско-израелският проблем в най-острата му форма е подаръкът на Буш за Обама. Според американските медии на масата на бъдещия президент на САЩ днес са сложени две взаимно изключващи се концепции за иранския ядрен проблем. Едната приканва новата администрация "да приеме реалното съществуване на издигащата се иранска велика сила" по аналогия с Китай. Фактически става дума да се признае на Иран правото да бъде "прагова" държава, чиито ядрени технологии са на минимално разстояние – едно политическо решение – от създаването на собствена атомна бомба. Другата концепция, позната като "петте принципа" в политиката на САЩ спрямо ядрената програма на Иран, призовава администрацията на Обама задължително да сложи край на ядрените му амбиции. За да не предприеме Израел по принуда едностранни действия за ликвидиране на иранския ядрен потенциал, концепцията предвижда по-специално Обама да убеди Ерусалим, че САЩ "няма да допуснат превръщането на Иран в ядрена сила" – с всички средства, включително военни. Едва ли някой експерт би рискувал днес да предскаже от коя концепция ще се ръководи новоизбраният президент Барак Обама. Всички негови изявления по темата до момента са повече от предпазливи. От една страна, той на практика повтори дума по дума позицията на Буш, че САЩ няма да допуснат "верният им съюзник Израел да остане сам срещу ядрен Иран", от друга – постоянно изтъква като приоритетен дипломатическия път за решаване на иранския ядрен проблем. Естествено може би е още рано да прокарваме аналогия между двете концепции и печално известните две купи сено. Има обаче една съществена подробност. „Червената линия“ Всички възможни сценарии за отношението на САЩ към иранския ядрен проблем неизбежно включват и трети субект – Израел. И надали Ерусалим е съгласен с някои положения от "миролюбивата" (условно казано) концепция, предвиждаща по-специално следното: щом Иран иска да развива конструктивни отношения със САЩ, трябва да разбира, че ако използва ядрено оръжие срещу Израел, неизбежно ще предизвика незабавен отговор от страна на САЩ. Според Израел "червената линия" в иранския ядрен проблем ще бъде прекрачена далеч по-рано от изстрелването на ракети с ядрени бойни глави срещу еврейската държава. И за разлика от Вашингтон Ерусалим явно няма намерение да изчаква този момент. Редица експерти смятат, че първата "червена линия" ще бъде пристъпена, щом иранската ядрена програма стигне равнището от 10-15 хиляди центрофуги, което ще позволи на страната при желание в кратки срокове да създаде собствен ядрен боен заряд. Втора и основна "червена линия" може да стане евентуалното излизане на Техеран от Допълнителния протокол към Договора за неразпространение на ядрените оръжия, което ще му осигури възможността да откаже на инспекторите от МААЕ незаявени предварително проверки. Това впрочем вече е крайният случай. Мнозина експерти например с право смятат, че с днешните си действия в ивицата Газа Израел демонстрира решимост пред Иран. Други разглеждат Газа и като прелюдия към военна операция срещу Иран.