Николай Танев, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ Отиващата към краткосрочна развръзка газова криза имаше поне една положителна страна – показа, че има и по-лошо от световна икономическа криза. Това обаче едва ли звучи особено обнадеждаващо на българската индустрия. След няколко години бърз растеж вследствие на благоприятната парична политика на големите централни банки и бързо нарастване на цените на индустриалните стоки сега българската промишленост сякаш не може да се отърси от трудности. Навлизането в рецесия за голяма част от европейските икономики означава все по-малко поръчки и все по-ниски цени както за добивната, така и за преработващата промишленост. Във вътрешен план затягането на кредитирането и постепенният спад в строителната активност логично ще доведат до спад в промишлените сектори, които обслужват строителството. Тези разсъждения намират подкрепа и в официалната статистика, според която започналата през август тенденция за забавяне на производството в промишлеността се задълбочава. Така за ноември се отчита спад на производството от 8,8% спрямо същия период на миналата година. Сред най-засегнатите сектори са добивът на въглища, текстилното производство, химическата и металургичната промишленост. В тези сектори спадът варира между 11% и 33% Тези негативни развития се потвърждават и от данните за износа, като отрасловата разбивка до септември показва, че спад на износа за деветмесечието има в текстилната индустрия. Ако се анализират само данните за септември, когато все още дори ефектите от кризата не се усещаха в пълен размер, се вижда, че има спад в износа на метали, химически продукти, пластмаси, торове и цимент. Заедно с текстилната промишленост тези сектори съставляват близо 35% от българския износ. На този етап може да се прогнозира, че това ще допринесе за отрицателен ръст на индустрията за четвъртото тримесечие на 2008 г. след рекордния ръст от 14% през 2007 г. Перспективите за ръста на индустрията през новата година остават негативни на фона на очакванията за рецесия в голяма част от търговските партньори на България. В съседните на България Румъния и Сърбия – страни със сходен индустриален профил, също се наблюдават подобни процеси. В Сърбия преработващата промишленост отбелязва почти 5% спад при 0,7% ръст на добивната промишленост за последния отчетен месец, като отново най-засегнати са фирмите, занимаващи се с производство на текстил. Подобна е и картината в Румъния, където производството в преработващата промишленост намалява с 4,6% при близо 40% спад в производството на текстил. Всичко това показва, че икономиките в региона остават силно зависими от световния икономически цикъл, което ги прави много нестабилни в периоди на икономически спад в развитите страни. В крайна сметка промяната на бизнес средата е част от нормалния пазарен процес, в който ресурсите рано или късно се разпределят там, където са най-ефективни. Това означава, че много неефективни производства ще трябва или да се преструктурират, или да бъдат затворени, за да може други, по-жизнеспособни, да се развиват. В този смисъл това е нормален процес, който рано или късно щеше да дойде и в който държавата не би трябвало да се намесва с нови изкуствени стимули, защото българска индустрия ще има и след кризата. Не така обаче стоят нещата с другия проблем, с който бизнесът се сблъска през последните месеци – енергийните цени и сигурност. Още през есента поскъпването на природния газ с близо 24% породи множество коментари за това, може ли индустрията да издържи на подобно увеличение предвид усложнената среда. След цяла върволица от анализи, преговори и спорове ДКЕВР обяви в края на годината, че ще увеличи цената с нови 14,1%. Така общото увеличение достигна повече от 41% само в рамките на няколко месеца. Тук въпросът е не толкова много или малко е това увеличение, а по-скоро има ли изобщо някаква възможност за нормално планиране на разходите на българския бизнес в условията на секретни договори и държавни комисии, които регулират държавни монополисти. Необходимостта от ясни критерии за определяне на промените в цените и яснота какво точно се съдържа в договора за доставка на газ не е прищявка, а най-ясната гаранция, че не става дума за ощетяване на българските потребители в огромни размери. Не стана ясно защо ДКЕВР пристъпи към две значителни увеличения на цените на газа в момент, когато всички компоненти, определящи цената на природния газ – петрол, мазут и газьол, започнаха рязко понижение вследствие на очакванията за световна рецесия и последващото намаление на търсенето. Само за последните 5 месеца средномесечната цена на петрола сорт BRENT се е понижила с над 70%. Означава ли това, че цените на природния газ ще бъдат намалени поне с 30% през март и защо тогава беше нужно да се правят две резки увеличения, последвани от силно намаление, при положение че евентуалните загуби на „Булгаргаз” можеха да бъдат покрити със значително по-малко увеличение и задържане на по-високи цени за по-дълъг период през 2009 г.? За да илюстрираме цената от това упражнение само за химическата промишленост, която потребява близо 1/3 от общото количество газ в България, може да сметнем официалните данни за потреблението за 2007 г. (с оглед на по-лесната сметка приемаме, че това е нивото и през 2008 и 2009 г.) по номиналното увеличение на цената на природния газ от октомври и декември. По този начин излиза, че за 6 месеца химическата промишленост ще трябва да плати около 100 млн. лв. повече за доставки на газ. Ако перифразираме един неособено приличен виц, то пък какъв кеф за производителите ще е, когато (по-скоро ако) цената падне...