Маргарита Димитрова Поредната оставка в Държавен фонд „Земеделие“ едва ли изненада мнозина. Няколко месеца по-рано оттам един след друг си отидоха двама изпълнителни директори - Димитър Тадаръков и Атанас Кънчев. Симптоматично е обаче, че през миналата седмица молбата си за напускане хвърли зам.-шефът на фонда Константин Паликарски, в чийто ресор е агенция САПАРД. Като се знае, че днес пристига мисия на ОЛАФ, която ще проверява как вървят нещата именно в тази агенция, и непредубеденият наблюдател започва да усеща покачване на напрежението. Грешни ходове още в началото Предприсъединителната програма стартира преди десет години. Правилата на играта бяха определени по времето, когато министър на земеделието беше Венцислав Върбанов. Днес мнозина съзират, че бомбата, случайно или не, е заложена точно тогава. През 2000 г. България първа в семейството на кандидат-членките на ЕС стартира САПАРД. Но страната ни е последна по усвояване на средствата, които общността отдели, за да настрои аграрния сектор на европейски вълни. В Полша, Чехия, Унгария и дори в Румъния парите бяха насочени към дребния и средния фермер, към стартиращи фирми на млади земеделски производители. Сега тези държави имат модерни стопанства, които успешно конкурират фермерите от Стара Европа. В България 60-70% от парите бяха раздадени на големи преработватели, които нямат нищо общо със самия производител. Тогава чудно ли е, че тези предприятия сега преработват основно чужда суровина: правят кренвирши от вносни изрезки и сланина, в луканката слагат замразено аржентинско месо, а в сиренето – растителни мазнини и протеини. В нито една страна от новоприетите членки на ЕС парите от предприсъединителната програма не са отишли в толкова малко бенефициенти. Само за сравнение: в Румъния 45% от регистрираните земеделски производители са се възползвали от САПАРД, а у нас – само около 6%. Цялата власт – в центъра Поляците са отличниците на САПАРД. Там не само модернизираха аграрното стопанство, но успяха да решат натрупани проблеми от времето на социализма. С пари от САПАРД почти навсякъде са телефонизирани селата, изградена е нова ВиК система, включен е дори интернет. Основателно днес поляците се хвалят, че земеделието им се е възползвало 120% от европейската подкрепа. А успяха да си уредят и допълнителен ресурс. При нас резултатът е наполовина по-малък. Какво направиха поляците? Те създадоха уникални правила, според които централната власт само разпределяше парите по райони. Долу по места комисии, в които влизаха представители на местната власт и на фермерските организации, внимателно оглеждаха всеки проект и едва тогава слагаха парафа. В България беше избрана силно централизирана форма на управление. Общинските служби играеха ролята на пощенски кутии, администрацията в София си казваше тежката дума. Тогава чудно ли е, че всяка политическа сила, която и когато имаше възможност, се изкушаваше да кадрува и да командва харченето на парите. Комисионата – кранче за партийните каси Почти няма спечелен проект по САПАРД, който да не е изготвен от консултантска фирма. Цената на услугата се движи между 15 и 30% от стойността на проекта. За да успеят да платят на консултанта, често т.нар. бенефициенти бяха принудени да ползват по-лошокачествени материали или да спестяват от технологията. Затова днес в страната могат да се видят селски пътища, изградени по програма САПАРД, които само за година-две са измити от дъждовете. Но има ли смисъл да говорим за това постфактум? Още през 2002 г., две години след стартирането на програмата, екип от Института по аграрна икономика направи анализ на механизмите на САПАРД. Изводите бяха недвусмислени: има предпоставки за корупция, не е възможно малкият и средният производител да се възползват от европейския ресурс, схемите на програмата не са обвързани със стратегическите задачи на аграрния сектор. Единственият резултат от изводите на научните работници беше смяна на караула в института. Програма САПАРД ще се запомни и с още един факт – заради разкритите престъпни схеми Европейската служба за борба с организираните измами ОЛАФ стана особено популярна у нас. Последва лавина от проверки и сериозни подозрения в корупция. А държавата ни и до днес продължава да понася европейските шамари. Тогава чудно ли е, че всеки чиновник, който се опита да бръкне по-дълбоко в агенция САПАРД, бяга панически като от огън.