Нина Дюлгерова, професор по международни отношения Руско-украинският газов спор показа за пореден път, че Европейският съюз няма ефективен инструмент, с който да регулира двустранни отношения. След конфликта между Москва и Киев от 2006 г. Европа отново е изправена пред газов проблем. Въпросът има ли печеливши и губещи в руско-украинския газов спор, обаче е неадекватен към сегашната и бъдещата ситуация. Процесът минава под знака на поговорката, че не е важно да спечелиш битката, а войната. Войната тепърва предстои. Надявам се, с невоенни средства, а само в рамките на дипломацията, политиката и подобни на сегашните неудобства, които са преодолими. В момента в България се прави поредният политически пиар. И опозиция, и управляващи в говоренето си превишиха градуса на напрежението. Да не забравяме, че сме в предизборен период. Това означава, че ударите под кръста са гарантирани. Даже и в моменти, в които обществото ни страда. За някои това не е проблем, тъй като могат да получат дивиденти. Каквото и да е бъдещото ни управление, ние сме в коловоза, наречен „Русия“. Наистина част сме от ЕС и НАТО, но какво от това? И Евросъюзът, и ние се захранваме от едни и същи ресурси. Имаме малко възможности за самостоятелна политика, в случая в енергийната сфера. Ако Румъния е с Франция, ние защо да не сме с Германия? Това ни дава възможност за самостоятелност, доколкото можем да защитим националните си интереси, като използваме „ракета носител“. Въпросът е да не се работи на парче, тъй като в момента всички институции са раздробени. А така е трудно да се разбере какви корупционни схеми и корпоративни интереси се защитават. А те почти винаги са извън националните интереси. Новите реалности предполагат обединяването на обществото, политическия и икономическия елит в изработването на енергийна стратегия за България. *Заглавието е на редакцията