Станка Динева За българските производители е без значение кой е виновен - Русия или Украйна - за спирането на природния газ. За много от тях случващото се тези дни е равносилно на преустановяване на работата, неизпълнение на договорености и плащане на неустойки на контрагентите. Отделно от това те няма да реализират предвидената продукция и да получат очакваната печалба. За някои това означава преки загуби и пропуснати ползи. За други – фалит. Почти няма предприятие у нас, което да не ползва кредити от банки. Липсата на приходи от дейност на българските фирми ще постави под въпрос обслужването на теглените заеми Това ще доведе до сериозни изпитания и банките, които и без друго имат затруднения заради световната финансова криза. Колкото и да не ни се иска да сме черногледи, всичко това означава милиардни загуби. Няма да изпълнят договореностите си металургичните предприятия, производителите на стъкло, каолин, всички видове теракотени и фаянсови изделия. Преки, и то многомилионни загуби заплашват производителите на плодове и зеленчуци, фирмите, които отглеждат животни и обработват ежедневно продукцията от тях. Вече спря производството на минерални топове и цимент. Разбира се, те могат да потърсят правата си в съда. Подобни дела обаче се точат най-често с години. Никак не е изключено, докато Темида реши колко и какви неустойки да бъдат изплатени от виновната страна, фирмите ищци да са изчезнали от икономическата карта на България. Пред потърпевшите обаче изниква и още един въпрос – срещу кого да отправят своите претенции за понесените загуби. Очевидно претенции към „Газпром“ едва ли има смисъл да бъдат предявявани. Искове могат да се отправят към българския доставчик - „Булгаргаз“. Той обаче не е врътнал кранчето. Решението беше взето от мажоритарния собственик на синьото гориво – правителството на Русия и премиера на страната Владимир Путин. Точно той разпореди на „Газпром“ да спре доставките на газ. Както добре знаем от близкото и от по-далечното ни минало, от колективен орган отговорност трудно се търси Невъзможно е да се разбере кой е виновен за газовата криза от пороя от обвинения между Русия и Украйна. Освен това България не е сключвала договор с украинската страна за доставка на газ, а с руското дружество. Следователно, едва ли на българските бизнесмени ще им свърши работа призивът на Алексей Милер – шефът на „Газпром“ - ощетените да съдят Украйна. Българското газово дружество е сключило договор за доставка на синьо гориво с трима посредници, посочени от руския гигант: „Овъргаз“ - най-големият, „Газекспорт“ и „Винтерхау“, дъщерни дружества на „Газпром“. И „Овъргаз“, и представители на правителството ни обявиха, че претенциите на потърпевшите от спирането на синьото гориво трябва да бъдат насочени именно към посредниците. Дотук се очертава истински газов параграф 22, пред който ще бъдат изправени българските компании. Но „монетата“ си има и друга страна – от газовата криза е засегната цяла Европа. Ако всички потърпевши тръгнат да си търсят правата, какви ли неустойки трябва да платят посредниците по договорите на всички държави. И, което е по-важно, откъде ще вземат толкова много пари. Според браншови организации предварителните изчисления сочат, че българските производители губят минимум по 500 млн. лв. на ден от спирането на синьото гориво Така само за първите 2 дни от кризата родните производители са на минус с 1 млрд. лв. Дори и в близките 3-4 дни то да потече към нас, възстановяването на спрените цикли на повечето производства ще отнеме още няколко дни. Всеки сам може да сметне какви ще са щетите за българската икономика след 10 дни. Дори и международен съд да признае доставчиците на газ за виновни за понесените от фирмите щети едва ли някога ищците ще видят парите си. Едва ли има дъщерно дружество, пък било то и на „Газпром“, което да разполага с толкова големи активи. Или пък да тръгне да съди фирмата собственик. В най-добрия случай посредниците ще фалират. Тогава сбогом на неустойките от Русия.