Трети блок на АЕЦ „Козлодуй“ може да бъде пуснат временно заради газовата криза въз основа на чл. 36* от Договора за присъединяване на България към ЕС. Позоваването на чл. 36 е въпрос, който се урежда между Европейския съюз и Република България. АЕЦ „Козлодуй“ няма нищо общо с тази процедура. Ако българското правителство реши да активира чл. 36, то трябва да заяви това официално и съответно моят принципал да ми нареди да започна подготовка за пускането на единия от двата блока. И чак тогава ние трябва да поискаме разрешение от Агенцията за ядрено регулиране. Ако това се случи, бихме могли да получим разрешението за около месец и чак след това да пуснем временно в експлоатация единия от малките блокове. Така че активирането на този казус зависи от българското правителство. След всички процедури един от малките блокове може да бъде пуснат за около 5 месеца. Няма да е необходимо да внасяме свежо ядрено гориво. За временната експлоатация реакторът ще бъде зареден с вече използвано ядрено гориво Има такава техническа възможност. Подчертавам, че всичко това може да стане само след като получим разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за промяна на лицензията на блока, който ще бъде пуснат. В тази лицензия трябва да бъде разрешена експлоатацията за производство на ядрена енергия. Лицензиите, които сега имат спрените трети и четвърти блок, са за експлоатация в студено състояние. Това означава поддържане и безопасно съхраняване на отработеното ядрено гориво без производство на електроенергия. Но за да бъдат заредени спрените реактори за нормален едногодишен цикъл, ще трябва да се направят заявки за свежо ядрено гориво. Процедурата ще отнеме не по-малко от пет месеца. Това обаче е много сериозно решение. Поръчката на свежо ядрено гориво няма как да бъде свързана с чл. 36 от Договора за присъединяване на България към ЕС. Това чисто теоретично ще е свързано с постоянното пускане на блоковете в експлоатация и е съвсем друго решение, което според мен сега не може да бъде взето. Трудно е да се каже дали енергийната система на страната ще издържи с оглед на сегашната ситуация. Ако ТЕЦ-овете не спират и минат на алтернативно гориво, би трябвало системата да издържи. Въпросът е какво ще стане, ако всички топлоцентрали спрат и температурите са ниски. Не трябва да се допуска спиране на ТЕЦ-овете Факторите са много. И не е въпросът в пускането на още една мощност. Например мрежата за ниско напрежение в София може да не издържи на едно голямо допълнително натоварване. Затова трябва да се направи всичко възможно, за да се обезпечи работата на топлоцентралите с алтернативно гориво и да се достави допълнително количество мазут. Ако все пак трети блок на АЕЦ „Козлодуй“ бъде пуснат, той ще осигури 440 допълнителни мегавата. Дали това ще компенсира недостига, засега е трудно да се прогнозира. Каквото и да стане, тези 440 мегавата биха били добре дошли. По повод коментарите за евентуално задълбочаване на кризата моето лично мнение е, че сегашната ситуация е едно „извиване на ръце“. Въпросът ще бъде решен. Все пак сегашната криза с газа може и да приключи за около седмица. А въвеждането на един реактор в работа не може да стане за кратко време. Дори може да се окаже, че времето, необходимо, за да заработи реакторът, е повече от месец. Така че дори да започне процедурата, кризата може вече да е отминала. Аз съм един от хората, които най-много биха искали да пуснем отново един от блоковете в експлоатация, но сегашната ситуация едва ли ще продължи дълго. Ако това стане, ще бъде засегната цяла Европа. В момента ние сме най-ощетените, въпреки че освен България под ударите на кризата са и други балкански държави. *Член 36 от Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС 1. Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването възникнат сериозни и трайни затруднения в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.