Антон Малчев Иглика Горанова “В ДАНС има лов на вещици”, заяви в понеделник Веселин Марков, бивш шеф на “Икономическа и финансова сигурност” в българското ФБР. Според него една година след създаването на агенцията оттам не могат да се похвалят с добри резултати и затова дискредитират хора, считани за близки до бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков. Според работещите в ДАНС обаче в институцията върви друг процес – разчистват компрометирани фигури в агенцията, която бе създадена на 1 януари 2008 г. с основния аргумент, че ДАНС е своеобразна декларация пред Брюксел за “решителна политическа воля за борба с организираната престъпност и корупция”. Цел, която в момента е повече пожелание, отколкото реалност. Другата теза за възникването на новата структура за момента изглежда по-реална, а именно, че ДАНС се появи, за да има премиерът свободен властови ресурс, с който да обуздае организираната престъпност. Включително и като отвоюва силовите ресурси от тогавашния вътрешен министър Румен Петков, отделяйки част от МВР в новата агенция. Заради идеята за българското ФБР впрочем Станишев бе похвален лично от Джордж Буш през 2007 г., който го нарече Мистър Клийн. Вместо със съществени резултати институцията за борба с корпуцията по висшите етажи засега може да се похвали повече с вътрешни скандали. Драми в българското ФБР Нейният бивш шеф Иван Драшков бе уволнен на 9.10. 2008 г. със скандал заради участие в подписка срещу лявата депутатка Татяна Дончева, която се месела в работата на структурата. Преди Драшков да бъде освободен, стана ясно, че брат му Петър Драшков като собственик на “Сида С” е придобил 14 дка земя в столичния квартал “Стрелбище” с фалшифициран подпис на Бойко Борисов. Сделката е за 14 млн. лв. Синът на топагента Иван Драшков пък бил инвеститор на жилищния комплекс “Езерото” в столичния квартал “Дружба” и собственик на 160 чисто нови апартамента. А самият Драшков по думите на опозицията бил разперил чадър над ДПС. Оставката, която разтърси публичното пространство и агенцията, бе предшествана от друг грандиозен политически скандал. Депутатката Татяна Дончева разкри, че определени народни представители са подслушвани, в това число и тя. Покрай тази история стана ясно, че в българското ФБР има разработка “Галерия”, в която фигурира дълъг списък с журналисти. Подозрения над агенти от ДАНС надвиснаха и за побоя над журналиста Огнян Стефанов, който според българските тайни служби стои зад сайта “Опасните” - известен и с това, че изнася класифицирана информация от агенцията за национална сигурност. Хората на Ахмед Доган не останаха настрана от процесите. Те поискаха разследване в ДАНС и отстраняване на Алексей Петров, съветник на директора на Петко Сертов. За да е още по-объркана историята, агент Петров бе разконспириран през март миналата година като секретен сътрудник в ДАНС лично от бившия вече министър на вътрешните работи Румен Петков. И нека си го кажем - в нарушение на закона. Тигърът ръмжи, но не хапе Чудно ли е тогава, че агенцията, около която ври и кипи и която бе наречена от нейния шеф Петко Сертов “тигъра, който хапе”, повече ръмжи, отколкото хапе? След една година спокойно можем да кажем, че ДАНС трябваше да бъде “по-различната” служба. Появата й беше белязана с определения като “суперагенция със суперправомощия, със суперченгета и суперголям кредит на обществото”. Но след една година се оказа, че ДАНС е “административно упражнение”, в което участват Националната служба за сигурност (НСС), Служба “Сигурност – военно контраразузнаване” и финансовото разузнаване. Всяка от службите се хвали със своите си резултати. НСС например “бият барабана”, че са разбили мрежа за радиоактивни източници и че са пропъдили чужденец, опасен за националната сигурност. Военните контраразузнавачи се тупат в гърдите, че са хванали крадци на оръжие от една казарма. Колегите им от финансовото разузнаване също не искат да са по-назад и гръмко заявяват, че са ги “уважили” с над 400 сигнала за съмнения за пране на пари. Акциите В актива на ДАНС има и няколко шумни акции. По сигнал, че се източват значителни количества суровини и материали, през февруари тя запечата складовете на Държавния резерв в “Кремиковци”. През май разби чеченска престъпна група. През юли разследва сделката за продажбата на цигарената фабрика в Пловдив. През август даде на прокуратурата данни от свое разследване за това, че компютърен специалист е източил лични данни от Националната здравноосигурителна каса. През септември показно арестува за подкуп и търговия с влияние зам.-председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Иван Леков и зам. областния управител на София Мариус Цаков. На 3 октомври по време на парламентарен контрол премиер-министърът Сергей Станишев огласи в Народното събрание, че от началото на април до началото на октомври в резултат на работата на ДАНС са образувани 11 досъдебни производства. Липса на контрол Според зам.-председателя на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност Борислав Българинов независимо от скандалите в ДАНС в нея са останали здрави сили, които работят съвестно. И извършват убедителни действия, които никой през последните години не си позволяваше да започне. Според Българинов в основата на скандалите около сайта “Опасните”, побоя над журналиста Огнян Стефанов, подслушванията и уволненията стои липсата на контрол над службите за сигурност. Сбъркан ли е законът? Съгласно разпоредбите на Закона за ДАНС агенцията извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замисляни, подготвяни или осъществявани посегателства върху националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинени на министъра на отбраната. Видовете посегателства подробно са изброени в 16 точки в чл. 4, ал.1 от закона. Още по време на подготовката на закона юристи и политици започнаха спор, на който и до днес не е намерен най-верният отговор. Става дума за това, че по волята на законодателя на ДАНС е предоставена възможност само да извършва информационно-аналитични, оперативно-издирвателни, оперативно-технически и други подобни дейности. Но да разследва по наказателно-процесуалните правила на ДАНС не й е разрешено. ДАНС например, може да знае кой какъв бизнес върти, кой кои контрабандни канали държи, кой на кого плаща по време на избори и пр., и пр. Но кога и как тези “знания” на ДАНС ще стигат до Темида, не се знае. Защото агенцията няма разследващи функции по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс. Проблем, на който законотворците ни трябва по най-бързия и точен начин да намерят отговор. Защото не само Брюксел, а всички ние искаме резултатие от дейността на ДАНС да се измерват с присъди, а не само с показни акции, прикрити с черни качулки. Плановете ДАНС може да изненада в скоро време премиера Сергей Станишев и столичния кмет Бойко Борисов с покана за чаша вода, за да дадат обяснения дали ГЕРБ рекетира бизнесмени по места, писа по време на коледните празници Vsekiden.com. Поводът: интервю на премиера Сергей Станишев пред “24 часа” от август, в което той твърди: “Столичният кмет Бойко Борисов има да дава отговори, преди да се подреди да управлява. По места ГЕРБ се занимава с рекет.” Думите на Станишев за рекет от страна на ГЕРБ бяха потвърдени и от депутати от БСП, които са членове на парламентарната комисия за местно самоуправление. Ако премиерът има информация, че някой от името на ГЕРБ си е позволил да изнудва бизнеса или е поискал пари от името на ГЕРБ, незабавно да изпрати МВР, ДАНС и прокурори да го арестува, веднага контрира изявленията Бойко Борисов. Говорителката на ДАНС Зоя Димитрова каза, че засега не може да отговори нито положително, нито отрицателно дали агенцията ще разследва твърденията на премиера за рекет от страна на ГЕРБ и дали в службата има информация за политически рекет спрямо родни бизнесмени.