Пол Дж. Лим Bloomberg Инвеститорите са научени, че е по-добре да гледаш към бъдещето, отколкото да се ровиш педантично в миналото. Но сега, след като индексът S&P 500 претърпя най-голямата загуба за календарна година от времето на Голямата депресия насам, те съвсем разбираемо искат да узнаят грешките, които разпердушиниха портфолиата им. Най-простият отговор, разбира се, е в имотния колапс, който изпрати кредитните пазари в низходящата спирала, потопила икономиката в най-дълбоката рецесия за последните 25 години. Това обяснява защо борсите падаха в продължение на повече от година. Възможно ли е обаче инвеститорите да влошават нещата, следвайки традиционната си мъдрост, родена в бичите пазари от последните 25 години? От тези мъдри идеи все пак зависи изборът на стратегия. В момента дори най-опитните и успешни инвеститори рядко откриват сушаво местенце посред урагана, който залива пазара. От 9 октомври 2007 г., датата на официалния старт на мечия пазар, до сега почти всички класове инвестиции бяха зле разтърсени – акции и на национални, и на чуждестранни компании, суровини, недвижими имоти и много видове облигации. В тежките условия на Уолстрийт инвеститорите може би трябва да преосмислят някои от основните си позиции по отношение на определени класове активи и диверсификационни подходи. А ето и какво вече научиха по трудния начин: Загубите може и да са дългосрочни Може да регистрирате загуба от акции дори в рамките на цяло десетилетие. Всеки, който беше свидетел на спукването на балона на технологичните компании през 2000 г., знае с колко много и колко бързо падат акциите при мечи пазар. Дори и след това нещастие много инвеститори бяха уверени, че след като имат достатъчно дълъг инвеститорски хоризонт, като, да речем, десетилетие, ще финишират като победители, ако играят агресивно. Настоящият срив на пазара изцяло изтри този начин на мислене. Изминаха цели 9 години от технологичната катастрофа, а S&P 500 си остава 39% под пика си оттогава (без да смятаме дивидентите). Сам Стовал, главен инвестиционен стратег на S&P, коментира, че инвеститорите със сигурност се чудят колко дълго ще продължи сегашният кризисен период, преди вярата им в акциите да бъде възнаградена. „Едно нещо знам – 10 години няма да са достатъчни“, казва той. А какъв е новият хоризонт? Инвеститорите ще свикнат с мисълта, че на акциите ще им трябват поне 20 години, за да се възстановят от пагубната болест, поразила целия икономически организъм. 20 години в най-лошия случай. Така че тези, които са пред пенсия и нямат време да се възстановяват от пазарни сривове, ще трябва да мислят много по-внимателно, преди да инвестират в акции всичко или почти всичко от портфолиото си. Спомнете си, че на ценова база S&P 500 почти не беше помръдвал за 16-те години между 1966 и 1982 г. А след катастрофата на фондовия пазар от 1929 г. акциите регистрираха стабилен и по-продължителен ръст едва през 1947 г., посочва Стовал. Акциите не са единствената стока Диверсификация означава, че инвеститорът притежава различни видове активи, а не само различни видове акции. Когато почти всички класове ценни книжа поскъпваха преди няколко години, инвеститорите изявяваха желание да „диверсифицират“ портфолиата си. Но не чрез различни инвестиционни инструменти, като например облигации. Не, те искаха да „диверсифицират“, като купуват различни типове акции, особено онези, които поскъпваха бясно. На нововъзникващите пазари например. Инвеститори оправдаваха агресията си с логиката, че като прибавят акции от нововъзникващи пазари към портфолио от акции на стабилни национални компании, ще постигнат някаква степен на диверсификация. И това статистически е вярно. Онова, което тогава не осъзнаваха, но вече разбраха, е, че акциите от нововъзникващите пазари не могат да защитят портфолиото от загуби, ако общият пазар започне да колабира. Само облигациите дават известна сигурност. И всъщност по време на сегашния спад само хиперсигурните американски облигации успяха да се справят с нелеката охранителна роля. Акциите на новите пазари не само паднаха по-ниско от тези на сигурните компании през 2008 г. - индексът на нововъзникващите пазари MSCI падна с 54% срещу 38% за S&P. Те загубиха и диверсифициращата си сила. Данните на S&P сочат, че в двата месеца преди ноември съотношението между индекса на новите пазари и този на националните компании се е покачило до 81% от предните 68%, след като инвеститорите се оттеглиха от акциите и се насочиха към облигациите. По всяко време американските държавни дългови книжа са добър избор, въпреки че някои инвеститори възразяват, че в сегашната криза други инвестиционни активи крият много по-добра доходност. Ето и книжата с по-висока доходност от 10-годишните американски правителствени облигации: дългосрочни корпоративни облигации, общински дългови облигации, високодоходни джънк облигации и дори някои видове акции. Доходността по S&P например в момента е 3% срещу 2,4% на 10-годишните американски дългови книжа. Аргументът за по-добрите доходи по другите ценни книжа с фиксиран приход обаче важи за онези, които мислят да вложат нови пари в облигации. Инвеститорите, които възнамеряват да продават дългосрочните си правителствени книжа, за да купуват други, трябва да мислят внимателно. Само онези, които държат облигации за своевременни приходи, трябва да се притесняват, че правителствените облигации предлагат в момента рекордни за пазара доходи. За дългосрочните инвеститори, които залагат на ръста, основният плюс на държавните облигации е, че играят роля на баласт и закрилящ щит за портфолиото, а не за капиталова стойност. За тази цел се ползват акциите. И настоящият мечи пазар показва, че нито един инвестиционен инструмент не може да се равнява с американската облигация, когато се стигне до защита на портфолиото в периоди на спад.