В. "Вашингтон пост" Джон Болтън, бивш посланик на САЩ в ООН Войната в ивицата Газа за пореден път демонстрира, че сегашната парадигма за начина на управление на палестинския народ се е провалила. Терористи, финансирани и снабдявани от Иран, контролират Газа, Палестинската автономия е разрушена, вероятно безвъзвратно, а икономиката в Газа и на Западния бряг е в стагнация. Палестинците понасят последствията от борбите за власт в региона, в които те играят ролята на пешки. Израел също не е щастливо място. Той понася укори от Големите умове за това, че се защитава срещу тероризма, и въпреки това става обект на терористични нападения от „Хамас“ или от терористи от Сирия и Ливан. На фона на този пейзаж е редно да се запитаме защо продължаваме да защитаваме варианта "две държави", според който Израел и Палестина трябва да живеят в съседство и разбирателство, както постоянно повтаряме. Очевидно не напредваме, а може би дори се движим назад. Продължаваме да говорим за "пътната карта" за Близкия изток, защото тя е всичко, което имаме, поради липса на нещо по-добро. Като начало нека приемем, че опитите да се създаде Палестинска автономия от старата Организация за освобождение на Палестина (ООП) са се провалили и че всеки вариант за решение с две държави, основан на Палестинската автономия, е мъртвороден. Вместо това трябва да разгледаме варианта за решение с три държави, според който Газа ще бъде върната под контрола на Египет, а Западният бряг под някаква форма ще премине отново под суверенитета на Йордания. Наред с много други аномалии днешният конфликт бушува на територията на три държави, които формално се намират в мир. Ако двете арабски държави възвърнат предишната си политическа власт върху палестинските земи, мирната зона ще бъде разширена и, което е по- важно, те ще могат да съставят правителства, които да осигурят мир и стабилност в самите тях. За палестинците да признаят очевидния провал на Палестинската автономия и последиците от техния избор на „Хамас“ означава да приемат истината, колкото и да е неприятна. Но всъщност именно палестинците ще спечелят най-много от възцаряването на стабилност. Палестинската автономия – отслабена, корумпирана и дискредитирана - не може да се нарече държава по никакви реалистични критерии, нито пък може да бъде призната от Израел, докато „Хамас“ или тероризмът като цяло продължават да бъдат основна политическа сила сред палестинците. По БТА