Колко мащабна трябва да е финансовата децентрализация на общините? Този въпрос от години е тема на разговори между местната и централната власт. В интервю пред вестник „Класа“ неотдавна кметът на Сливен Йордан Лечков дори поиска тя да е 100%. Особено по отношение на парите от ЕС. Правителството трябвало да играе само в ролята на координатор между ЕС и общините. Тезата не е чужда и на Сдружението на общините, макар ръководството му да е наясно, че такова нещо е невъзможно. Защото децентрализацията не означава само черпене на блага, а и отговорности. Тоест, плащане с живи пари за местните дейности. Според изследване на Сдружението на общините не повече от 30-40 от тях имат достатъчно собствени приходи, за да могат да посрещнат нуждите на своето население. В България обаче има общо 264 общини. Ако се приеме идеята за тотална децентрализация, 220-230 от тях или близо три четвърти няма да разполагат с достатъчно средства за издръжка на администрацията си и общественият живот там ще замре. Някои са толкова бедни, че без субсидия от държавния бюджет не биха могли да изпълнят функциите им, определени от конституцията. За тях тоталната децентрализация е равносилна на 100-процентов фалит.