Елиана Митова „Мамо, не си отивай!“ С тия думи 6-годишният Асен изпраща всяка гостенка в Дома за деца, лишени от родителски грижи, във великотърновското село Страхилово. Той не знае какво точно означава да си имаш майка, но подсъзнателно усеща, че е нещо хубаво. Както и да си имаш татко! На въпроса „Как се казваш?“, момчето отговаря: „Асен Докторов Манчев“. Защото известният хирург д-р Иван Манчев полага бащински грижи за детето, прието за лечение в хирургията на великотърновската болница. Благодарение на д-р Манчев и на в. „Класа“ миналата година Асен се отърва от тежка болест, смятана за нелечима у нас - хроничен остеомиелит. „Момчето се нуждае от операция в чужбина! “, предупреди д-р Манчев. „Класа“ издейства за Асен лечение в Испания, преборвайки се с родната бюрокрация, която не допуска дете от социален дом да напуска пределите на страната. Двама министри – на вътрешните работи Михаил Миков и на здравеопазването Евгений Желев, откликнаха на повика на вестника. Трима депутати от различни политически сили – д-р Ваньо Шарков, Стоян Проданов и Фатме Илияз, също помогнаха да се реши благополучно случаят „Асен Докторов Манчев“. Резултатът бе повече от оптимистичен – Асен не само оздравя, но и бе включен в регистър на национално осиновяване Пет години социалните служби във Велико Търново не успяха да открият биологичната майка на Асен, за да получат писменото й съгласие детето да бъде осиновено. Полицията в старопрестолния град им свърши работата за броени часове - комисар Милен Манолов намери безотговорната родителка и я застави да подпише фаталния документ. Асен Докторов Манчев вече има реалния шанс да се сдобие с мама и татко! Социалните служби просто трябва да го предложат на някое семейство, жадно да отгледа дете! Такива семейства у нас колкото щеш – с години напразно се надяват да се сдобият с рожба! Не го ли вземат българи, непременно ще го поискат чужденци. Защото сладкишът е хубав като картинка, а усмихне ли се – грабва ти сърцето! Но не би! Защото няма закон, който да застави социалните работници в определен срок да извършат процедурите по осиновяването на Асен Докторов Манчев! В социалната служба дори няма щатен юрист, който да се занимава в тия работи. Равносметката е проста: едно изоставено момченце иска да си има семейство. Но законът го обрича да остане в сиропиталище! Усилията на държавата да въведе правила, които да ускорят изваждането на децата от институциите, не дават особени резултати. Надеждата са промените в Семейния кодекс, зад които застава и в. „Класа“ Те трябва да влязат в сила в началото на 2009-а. Има обаче риск добрите идеи да останат само намерения и системата да продължи да работи както досега. Промените в Семейния кодекс, одобрени на първо четене от парламента, целят да облекчат процедурата. Ако до половин година от настаняването в дом децата не бъдат потърсени, те ще се включват в регистрите за осиновяване без съгласието на биологичните родители. Само че проектът за Семеен кодекс не уточнява кога точно започва да тече шестмесечният срок, след който децата може да бъдат вписани в регистъра за осиновяване. Вариантите са два. От момента на постъпване на детето в дом (административно настаняване) или след излизане на съдебното решение за настаняването. Тези дела обаче може да продължат с години. И осиновяването се отлага за неопределен период от време. А детето расте и губи шансове да го поискат кандидат-осиновители. Затова юристите от Асоциацията на акредитираните организации за международно осиновяване настояват изрично да се уточни, че срокът за престой в дома тече от момента на административното настаняване на детето. Зад тази идея застава и в. „Класа“ Изключително важно е новият Семеен кодекс да се изпипа докрай. Тоест в него да се запише, че едно дете се дава за осиновяване, ако не бъде потърсено от роднините си шест месеца след първия му ден в социален дом. Иначе не се знае още колко години Асен и хилядите деца като него ще трябва да чакат своите така желани мама и татко. Добрият пример на Министерството на правосъдието За 2008-а у нас са осъществени около 350 международни осиновявания – почти три пъти повече, отколкото през 2007-а! Просто защото бе сменено ръководството на Съвета за международни осиновявания в Министерството на правосъдието. Зам.-министър Илонка Райчинова, която по закон е и председател на съвета, наложи нова организация на работата. И същите чиновници, които все не смогваха да се сберат на заседание, изведнъж заработиха по-ефективно! Същите хора, същите условия, същите ниски заплати! Но работата потръгна! Значи не ни е крив само законът, а и манталитетът. Манталитетът на социалистическия труженик, който бе свикнал да работи само когато го натискат. И наказват! Ако го оставят без надзор, той просто си получава заплатата. Без да го е грижа нито за Асен Докторов Манчев, нито за хилядите деца като него, които живуркат тъжно по институциите.