Мохамед Халаф Ескалацията на напрежението между движението „Хамас” и Израел и последвалата от това мащабна военна операция срещу Газа не изненадва никого. Подготовката на тази операция не бе тайна, тъй като политическите и военните ръководители в Тел Авив през последните седмици постоянно говорят, че се готвят за операция, която да сложи край на нападенията с ракети „Касам” срещу еврейските селища в различните райони. Арабските правителства и по-точно Египет и Саудитска Арабия заедно с други световни столици многократно предупредиха „Хамас” за катастрофалните последици, в случай че продължава бомбардирането на Израел с ракети. Дори Москва, която винаги е защитавала „Хамас”, отправи остри критики към незаконното правителство в Газа за това, че прекрати продължилото шестмесечното помирение с Тел Авив. Според палестински източници ръководството на „Хамас” много добре знае, че Израел този път истински се подготвя за военна операция срещу ивицата Газа и това става ясно чрез политически послания, отправени от различни страни. Въпреки всичко фундаменталистката организация „Хамас“ реши да стигне докрай в сблъсъка, дори той да „доведе до ликвидирането на цялата ивица”, по думите на самообявилия се за премиер Исмаил Хания. „Хамас“ търсеше нов конфликт, защото вече знае, че не е в състояние да управлява Газа, след като всички врати й бяха затворени и загуби всички лостове за решаване на проблемите на населението, както и за осигуряването на нормален живот на хората. Нова война ще отвори вратите на ада Кайро от своя страна предупреди за опасностите от избухването на нова война в Газа, защото това ще отвори „вратата на ада” пред невинните мирни граждани. „Хамас“ обаче както обикновено под давлението на Дамаск и Техеран започна да прехвърля отговорността за възникналите там проблеми върху Египет, защото е затворила пропускателния пункт „Рафах” по силата на международно споразумение. Този пункт свързва ивицата Газа и Египет и осигурява преминаването на хора и стоки. През цялото време „Хамас“ се опитваше да представи проблема като резултат от затварянето на този пункт, а не като резултат от разрушителната политика, която упражнява вътре, откакто преди повече от една година извърши военен преврат срещу законното правителство на президента Махмуд Абас и провъзгласи едностранно правителство извън контрола на палестинската власт в Рамала. През последните месеци „Хамас“ осуети всички опити, направени от Египет, да проведе обединителна конференция за всички палестински организации за разрешаване на разногласията между тях и обявяване на правителство на националното съгласие, което да сложи край на разединението между палестинците. В същото време Израел започна медийна кампания, насочена навън и вътре в страната, която да отразява или да разяснява позицията на правителството за готовност да продължи примирието и за нежеланието за военен сблъсък с „Хамас“. Същевременно бе отправено предупреждението, че ако бъде вкаран насила в нова криза, отговорът на Израел ще бъде разрушителен и ще цели, по думите на външния министър Ципи Ливни, „ликвидирането на властта на „Хамас“ и края на нейния контрол върху Газа”. „Хамас“ изпълнява поръчки от Иран и Сирия Дамаск, който дава подслон на екстремистките палестински организации, преди няколко дни изненада света с обявяването на готовност за директни преговори с Израел за постигане на мирно споразумение. „Хамас“, която пък изпълнява поръчението на сирийския президент Башар Асад, пренебрегваше това развитие в позицията на Дамаск и тръгна в обратната посока против помирението. Според наблюдатели в региона „Хамас“ изпълнява поръчки от Иран и Сирия за изостряне на отношенията с Израел и умерените арабски държави, за да имат после по-добри позиции, когато започнат разговори с новия американски президент Барак Обама. Те трябва да засягат въпросите на иранската ядрена програма и извеждането на Сирия от международна изолация, както и включването на САЩ в евентуални директни арабски преговори с Израел. „Хамас“ пренебрегваше предстоящите решаващи парламентарни избори в Израел през февруари 2009-а и факта, че съперничещите си там партии са обединени само по един въпрос, а именно, че е дошло времето да се сложи край на ненормалната ситуация в Газа. Защото тя продължава по-дълго, отколкото бе очаквано и ивицата Газа трябва да бъде освободена от контрола на „Хамас“. Екстремистката организация обърна гръб и на друг много важен факт, че за първи път Вашингтон и Москва, които обикновено си съперничат в различни точки в света, сега се обединиха в Съвета за сигурност на ООН около резолюция 1850, която подкрепя визията за регион с две демократични държави – Израел и Палестина. „Хамас“ обаче иска да ликвидира държавата Израел тотално, като не признава договореностите, постигнати по-рано между палестинците и израелците. Резолюцията призовава всички страни в региона да създадат необходимия климат, който да доведе до подкрепа на преговорите между Израел и палестинците и да дадат тласък на законното правителство на президента Абас. Защото то се придържа към принципите на четиристранната международна комисия, създадена от ООН. По думите на израелския анализатор Цви Мазал последните събития, свързани с „Хамас“, представляват „възможно най-лошия сценарий за региона”. Той допълва, че Газа е един от многото центрове на напрежение в Близкия изток. Според Мазал държавите в региона преминават през период на дестабилизация, породена от отслабването на позициите на Съединените щати и Запада и засилване на влиянието на оста Сирия–Иран –„Хизбула“, която цели подкопаване на усилията на САЩ за демократизацията и модернизацията на региона. В тази картина няма нищо ново освен жертвите Това, което се случва в момента в Газа, е кървав театър, който често се повтаря през последните десетилетия под лозунга за палестинската кауза. Чрез тази картина се тиражират лъжи, повтаряни години наред, и в нея няма нищо ново освен жертвите. „Хамас“ търгува с телата на палестинците, арабите осъждат Израел, международната общност призовава за прекратяване на огъня. Разногласията между арабските правителства относно това, което се случва, се задълбочават. Популизмът взема връх навсякъде. Очаква се в сряда външните министри да се срещнат в Доха и евентуално да се подготвят за среща на върха на арабските ръководители. Въпросът обаче е каква ще е разликата между предстоящата извънредна среща и предишните. Това, което се иска от тези ръководители, е не толкова извънредна среща, а решителна арабска позиция, която да определи кой ще поеме отговорността за възникналата ситуация. Ако ескалацията на напрежението в Газа, причинена от Иран, е с цел подкопаване на очакваните директни преговори между Израел и Сирия, то това трябва да бъде казано открито, без заобиколки. Ако пък Сирия го предизвиква, за да подобри позициите си за предстоящите преговори с Израел, това пак трябва ясно да бъде казано от арабските ръководители. Израелските нападения над Газа и последвалите от тях жертви не трябва да отклоняват вниманието от престъпленията, извършени от „Хамас“ над населението в Газа през цялото време, откакто тя взе властта там преди повече от една година. Подкрепата за палестинците не означава да се съгласим те да бъдат коз в ръцете на Иран и Сирия в битката им срещу Запада. Техеран и Дамаск отправят чрез предизвикването на войната между „Хамас“ и Израел послание към новоизбрания американски президент Барак Обама, че притежават много карти в региона и той трябва да се съобразява с тях, ако иска американските интереси да бъдат запазени. Дали тези събития в Газа ще предизвикат тотална война в Близкия изток, в която ще бъде вкаран наново и Вашингтон, предстои да разберем. Все пак подобен сценарий присъства в прогнозите на много анализатори, които твърдят, че до 20 януари е възможно Буш да започне последната си война срещу Иран, преди да напусне Белия дом.