Марк Хълбърт, „Ню Йорк таймс“ Доста мъдро поведение е в период на бичи пазар да се опитваш да устоиш на мисълта, че „този път е различно“ и че акциите ще продължават да поскъпват безспир. Рано или късно икономическите закони налагат своята логика. И е добре да запомним, че големите пазарни сривове също се подчиняват на някакъв общ модел. Точно в настоящия кризисен момент е доста блазнещо да живеем с убеждението, че този мечи пазар е толкова необичаен, че уроците на историята няма да ни свършат почти никаква работа. А и видовете инвестиционни активи, които са най-слаби към момента, ще продължават да падат непрестанно. Разбира се, няма две идентични пазарни ситуации, но в последните 18 месеца наблюдаваме множество прецеденти на кредитната криза, както и някои доказателства за сериозните последствия върху фондовите и облигационните пазари. Статистически модел Всъщност поведението на пазара от средата на 2007 г. прилича на учебникарска илюстрация на един статистически модел, очертан преди години от двама професори по финанси – Любош Пастор от Университета в Чикаго и Робърт Ф. Стембоу от колежа „Уортън“ към Университета в Пенсилвания. Според тяхната теория финансовите пазари са изложени на непрестанен риск от т.нар. ликвиден шок, който се изразява във внезапно затягане на кредитирането. Наскоро станахме свидетели на още два примера за такива условия, освен настоящата кредитна криза. Първият е свързан с пазарната катастрофа от октомври 1987 г., а вторият – с началните епизоди от фалита на Long-Term Capital Management, започнал с полуколапс през есента на 1998 г. При подобни обстоятелства някои видове ценни книжа като високодоходните (или джънк) облигации например обикновено са по-застрашени от други. Най-сериозна имунизация срещу проблеми с ликвидността имат онези активи, за които винаги има стабилно търсене и които могат да бъдат продадени по всяко време, без да се изисква сваляне на цените. Както стана безапелационно ясно в последните 18 месеца, държавните ценни книжа са добър пример за такъв тип инвестиционни възможности. В другата крайност са онези книжа, които е много трудно или почти невъзможно да бъдат продадени на каквато и да било цена в условия на липсващо свръхпредлагане на достъпен кредит. Проучванията на двамата професори бяха основна тема на колонката през август 2001 г., а самото изследване бе официално публикувано в броя от юни 2003 г. на „Джърнъл ъф политикъл икономи“. Според статистиката на Google Scholar не по-малко от 623 академични статии и студии са го цитирали до момента. Схемата на двамата професори по финанси дава добра основа за разбирането на онова, което се случва в последните 18 месеца. Това твърди и Ласе Педерсен, професор по финанси от Университета в Ню Йорк, който е провел половин дузина изследвания в последните години върху реакцията на пазара към ликвидни кризи. В отговор, дошъл по имейла, проф. Педерсен казва, че в настоящата буря „ценните книжа с висок ликвиден риск се представят изключително зле“, точно както трябваше да очакваме. Добър пример са конвертируемите облигации, които според разкритията на предишно изследване са особено уязвими към ликвиден шок. Както пише той, „направо бяха убити“. Резултатите от множеството анализи на ликвидните шокове едва ли ще успокоят особено инвеститорите, преживели огромни загуби в последните 18 месеца. Те обаче са успешен антидот срещу аргумента, че няма какво да научим от историята за сегашната криза. Според теориите, когато настъпи ликвиден шок, той е толкова остър, че може спокойно да прогнозираме, че ценните книжа, които са най-слабо имунизирани срещу него, са онези с най-висока дългосрочна доходност. Както споделя в свое интервю проф. Пастор, това развитие се дължи на факта, че именно тези книжа ще трябва да компенсират инвестиралите в тях за риска от огромни загуби, който поемат по време на такъв шок. Това не значи, че някой може да предвиди със сигурност ликвидните шокове. Вместо това, по думите на проф. Пастор, съществува слаб, но много сериозен риск подобен удар да се стовари отгоре ни по всяко време. И инвеститорите си затварят очите пред очевидното, ако не са изчислили този риск при оценката на инвестициите си. Онези пък, които се тресат в ужас, че може никога да не видят края на сегашната кредитна криза, ще се окажат виновни за ситуация, точно противоположна на онази в началото на десетилетието, която натрупа и огромните потоци ликвидност. По същия начин, по който много от тях забравиха преди няколко години, че някой ден сме обречени да изпаднем в криза на ликвидността, така и сега доста инвеститори пропускат да си спомнят, че ликвидните шокове не са вечни. Дългосрочна стратегия Кои ценни книжа ще се представят най-добре след кредитната криза и кои ще са най-губещи? Според изследванията, след като веднъж отмине ликвидната криза, на преден план изскачат други фактори. И книжата, които са покачили цената си в бурния период, като например държавните облигации има вероятност да загубят част от стойността си. Точно обратното, най-добре ще се справят онези книжа, които са загубили най-много в редицата изминали кредитни кризи, а не само в току-що приключилата. Конвертируемите облигации и джънк облигациите са двете най-вероятни категории, които би трябвало да отбележат успех. Очаква се и някои видове акции да се окажат в добра позиция. Ако можете да си позволите краткосрочната волатилност, трябва да помислите да инвестирате именно в тези книжа като част от печеливша дългосрочна стратегия, дори и да се страхувате, че кредитните условия се влошават. Това е съветът на проф. Пастор. Причината е, че е невъзможно да се предвиди точният край на мечия пазар, а и подобни стратегически инвестиции трябва да се правят при достатъчно високи печалби в дългосрочен план, за да си струват риска.