Васил Загоров Приемането на нови акцизи в началото на 2008 г. направи цените на горивата у нас лесно прогнозируеми. Още в последните дни на 2007 г. представители на големите търговски вериги за горива в страната говореха за нива на дизела от 2,20 лева и на бензин А 95 от 2,10 лв. за литър. Това стана при нива на петрола, доближаващи се до 100 долара за барел, и опасения, че комбинацията от високи акцизи и данъци и рекордни нива на черното злато ще пресушат безкрайните потоци от автомобили по улиците на страната. Така цялата година беше белязана от един спор, в който логично се оформиха четири страни, опитващи се да пуснат достатъчно медиен шум, за да убедят останалите в своята правота. Държавата, в името на договорките ни с ЕС, развя флага на „превантивната борба с инфлационния шок”. Големите вериги за търговия на дребно с горива пък обявиха, че акцизите, а не те, са виновни за скъпия бензин, а превозвачите надуха клаксони и обявиха, че са ограбени. А потребителите? Те продължиха да вадят пачки по бензиностанциите и да мърморят под сурдинка. Условията на ЕС – удобното оправдание В условията на неясен петролен пазар държавата отново се прояви като грижовна майка. Тя заяви, че вдигането на акцизите на горивата е неизбежно и трябва да достигне до 2013 г. минималните изисквания на ЕС. Затова в ранните часове на 2008 г. всички можеха да се поздравят с нови цени на горивата. Така акцизът на бензина нарасна от 635 до 685 лева за 1000 литра. Логично се вдигна и данъчната база, което допълнително оскъпи стойността на горивата. В България изпреварващо са приложени ставките за 2010 г., за да може неизбежната инфлация да се изнесе по-рано, обясни през май зам.-министърът на финансите Кирил Желев. По този начин страната можело да изпълни по-бързо критериите за членство в еврозоната, а уговореният график с Брюксел за достигането на акцизните нива е с краен срок 2013 г. Логиката на тази икономическа хватка се стори неубедителна, което предизвика ответна реакция. Силен удар сега, за да не усетиш шамарите после Така приблизително определи държавната политика на българското правителство Валентин Златев – директор на „Лукойл България”. На специална пресконференция той обясни механизмите на ценообразуване и категорично отхвърли обвиненията в спекула. Златев уточни, че при приемането на мерки за попълването на бюджета правителството е трябвало да се съобрази с покупателната способност на населението, която е изключително ниска. Той, както по-късно и Иван Костадинов - главен директор „Търговия и маркетинг” в „Петрол” АД , обърнаха внимание, че държавната администрация трябва да упражни контрол върху сивия сектор при пазара на горива, който по различни данни заема пазарен дял между 30 и 40%. Представителите на всички големи търговски вериги за продажба не могат да си обяснят защо в държавата няма воля за изграждането на единна онлайн система за отчитането на всеки продаден литър гориво. Според тях така, а не чрез вдигане на акцизите и данъците, хазната ще може да си набави необходимите й средства. Като няма виновен, има протест Докато се развиваше този задочен спор, цените на петрола продължиха да нарастват. Растеше и цената на дребно, която през май заради комбинацията с високия акциз и данъчното облагане достигна до 2,35-2,36 лв. за литър бензин А 95 и 2,55-2,56 лв. за литър дизел. При това положение и липсата на виновен за тежкото положение на бизнеса българските превозвачи се решиха на протест. Техните искания бяха кратки и ясни – „по-ниски цени на горивата”. При това шофьорите заявиха, че се интересуват не от въпроса „как”, а от въпроса „колко”. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев контрира, че всяко решение е временно и той не е виновен за високите цени на петрола. Въпреки създалото се напрежение всичко свърши с няколко обещания. На първо място беше обявено, че ще бъдат проучени някои „европейски” практики по отношение на акцизи и данъци, които предвиждат определени отстъпки за превозвачите. Компромисът дойде от Министерството на финансите, което обяви, че сме „отличници” в акцизната политика и можем да запазим акцизните нива през 2009 и 2010 г. И за да не се върнем на въпроса „защо са високи сега”, от финансовото ведомство със съжаление изтъкнаха, че по този начин до началото на 2011 г. държавата ще се лиши от приходи в размер на 140-160 млн. лв. Превозвачите ни обаче получиха повече обещания, отколкото реални отстъпки. Колко ще струва бензинът през новата година – това, както видяхме и през 2008 г., е божа работа.