New York Times Новоизбраният президент Барак Обама отправи миналата седмица остро предупреждение към General Motors и Chrysler, след като федералното правителство им обеща помощ за милиарди долари: „Този път автомобилните компании не трябва да пропиляват шанса за реформиране на неефективните практики на управление.“ Спасителната програма му дава в ръцете инструмент, с който ще може да подтикне индустрията към промени. В същото време обаче това ще е тест доколко е решен да пренасочи сектора в нова посока. Обама от години споделя виждания за бъдещето на американската автомобилна индустрия, при това доста преди старта на президентската си кампания. Той беше сред главните действащи лица при създаването на два законопроекта през 2006 г. - втората му година като сенатор. Единият беше за повишаване на стандартите за икономично гориво, а другият – за стимулиране на използването на алтернативни горива. При крехкото финансово здраве на Детройт обаче не е ясно колко и какви компромиси ще трябва да направи, за да следва плана за автомобилната индустрия. А и ще има редица други приоритети, като например програмата за стимулиране на по-широката икономика. Профсъюзът на работниците в автоиндустрията (U.A.W.) застана зад него по време на кандидатпрезидентската кампания и му помогна да спечели гласовете на ключовите щати от Средния Запад. Така че съвсем закономерно ще иска да има думата по промените, които Обама планира. Ангажимент към екологията Производственият цикъл за нови продукти на автомобилните компании е доста усложнен, така че те ще се нуждаят от приходите от продажбите на големи камиони и спортни коли. Очакванията са, че продажбите на тези не особено икономични возила ще се покачат, когато цените на горивата паднат. По всичко личи, че ангажиментът на Обама към автоиндустрията е тясно свързан с ангажимента му към екологията. В лицето на Мартин Несбит, близък негов приятел, работил в отдела за финансово планиране на G.M., той има и добър източник на информация за начина, по който работи секторът. Автомобилната индустрия получи пряк съвет от Обама през май 2007 г. по време на негова среща с 2000 директори от сектора в изложбения център „Кобо“ в Детройт. В речта си пред Икономическия клуб на Детройт Обама заяви, че Голямата тройка е направила много малко за намаляване на зависимостта на САЩ от вносен петрол и ще трябва да подобри енергийната ефективност на автомобилите си. „Отказът за съдействие от страна на автоиндустрията я постави в капан, от който няма лесен изход“, предупреди Обама. И добави: „От години чуждите конкуренти инвестират в по-икономични технологии за своите продукти. Американските компании обаче загубиха време и пари в производство на по-големи и по-бързи коли. Дори и някой да надигнеше глас в полза на стандарти за ефективност на горивата, автокомпаниите веднага насъскваха гневното си лоби срещу него.“ Обама твърди, че ще даде близо $3 млрд. на детройтските автогиганти и техните доставчици за преоборудване на фабриките им за производство на по-малки и по-икономични коли. След като цените на бензина обаче отново започнаха да падат, не е ясно дали потребителите все още ще имат желание да се пренасочват към малките возила. Конгресът предложи да гласува близо $25 млрд. за оборудване. Първоначално General Motors и Chrysler обмисляха дали да не източат част от тези пари за попълване на пресушените си финансови запаси, но все пак получиха помощ за целта от администрацията на Буш. Еколозите твърдят, че речта на Обама в Детройт е била знак за ангажимента му да накара автомобилните компании да произвеждат повече икономични автомобили. Смела, но разумна реч „Мисля, че е наясно с нещата“, казва Даниел Бекер, ръководител на кампанията за спасяване на климата към вашингтонската организация за защита на потребителите Център за автомобилна сигурност. „Речта пред членовете на Икономическия клуб беше смела, но разумна.“ Присъстващите станаха на крака, когато Обама влезе, и го аплодираха бурно в края на речта му. Той заяви, че ще бъде откровен с детройтските компании на тяхна земя и не спести критики и към профсъюза на работниците. В речта му четем: „От години и американските автомобилостроители, и синдикатите отхвърляха предложенията за по-високи критерии за енергийна ефективност, защото оборудването струва пари, а Детройт вече се задъхва под огромните разходи за здравеопазване и пенсионно осигуряване и тежката конкуренция.“ Скоро след като Буш обяви условията по спасителната програма за автокомпаниите в размер на $17,4 млрд., профсъюзът призова подкрепения от него Обама да ги промени. Те поискаха да отмени изискването, че служителите в автомобилния сектор са съгласни на някои отстъпки в размера на заплащането и осигуровките, които да изравнят компенсаторните им пакети с тези на работниците, които не са синдикални членове. Съветник на Обама в разговорите по спасителния план беше Пол А. Волкър, който беше председател на Фед, когато Конгресът одобри помощта за Chrysler през 1979 г. Освен него в екипа бяха Остън Гулсби, професор по икономика в Университета в Чикаго, и Джошуа Стайнър, бивш висш служител на финансовото министерство с опит в реформите и преструктурирането. Брайън Джонсън, дългогодишен анализатор на индустрията в Barclays Capital, коментира, че отиващият си финансов министър Хенри Полсън е „обвързал тези пари с определени условия“. Той добави, че „профсъюзът ... ще поиска отмяна на този ангажимент; въпросът е дали Обама ще се съгласи“. В петък Обама повтори в свое изявление, че всички участващи в спасението на сектора ще трябва да се откажат от нещо, за да помогнат на автомобилните компании да се възродят и променят. „Ще трябва да направим някои болезнени стъпки“, сподели по-късно той на пресконференция.