Теодора Тодорова БТА "Единството си има цена в края на краищата." Така председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу коментира отстъпките в проекта на ЕС за борба с климатичните промени, който бе договорен на срещата на върха в Брюксел миналата седмица. Барозу призна, че първоначалните планове в амбициозния пакет "Климат-енергия" на ЕС са били свити и че въведените промени рискуват да облагодетелстват най-големите замърсители в тежката промишленост в Европа. Ключовата цел на ЕС да намали с 20 процента емисиите въглероден диоксид до 2020 г. спрямо нивата им от 1990 г. остана непокътната. Но това бе за сметка на компромиси и щедри отстъпки главно към Германия, настояваща да защити големия си производствен сектор в условията на рецесия, и към страни начело с Полша и Унгария, чиито икономики разчитат предимно на въглища. Според досегашната практика електростанции, рафинерии и други големи замърсители получаваха безплатно определен брой разрешителни за въглеродни емисии и ако някоя инсталация надхвърлеше това количество, трябваше да закупи допълнителни права от други компании, които отделят по-малко въглероден диоксид. Всяко разрешително се равнява на един тон от него. Първоначалният план на Европейската комисия предвиждаше от 2013 г. енергийният сектор да започне да купува тези разрешителни, като до 2020 г. се стигне до 100-процентово заплащане на емисиите, а схемата постепенно обхване и други промишлени сектори. Вместо това обаче на срещата в Брюксел бе договорено споразумение, съдържащо цял куп изключения за източноевропейски страни и тежката индустрия, които според природозащитници и еколози правят плана неефективен. Изключения от правилото Европейски производители например, които са изложени на международна конкуренция, няма да купуват разрешителни, а ще продължат да ги получават безплатно от 2013 г. нататък, ако са застрашени от увеличаване на цените с 5 процента. Според изчисления на експерти 96 на сто от европейската индустрия попада под този параграф. Друго изключение бе направено за девет бивши комунистически страни, сред които и България, които се страхуваха, че сделката ще предизвика повишаване на цените в енергийните им сектори. Те ще получават до 70 на сто от разрешителните си безплатно от 2013 г., но това ще бъде в сила само до 2020 г. Ще получават също средства на обща стойност около12 процента от приходите от схемата за търгуване с емисии. Парите са отчасти признание за масовото намаляване на вредни емисии в тези държави заради срива на промишлеността им с идването на края на комунизма. Организацията "Приятели на земята" обяви, че за пореден път "късогледи" национални интереси са били предпочетени пред дългосрочната сигурност на планетата. "Тази сделка е катастрофа, тя е позор", каза експерт от организацията "Световен фонд за дивата природа". "Ако светът последва примера на ЕС, го очакват катастрофални климатични промени", смята той. (Със съкращения)