Зоя Христова, БТА Когато световният финансов пазар бе разтърсен от невиждана досега криза през септември, балканските страни седмици наред се заблуждаваха, че бурята ще ги подмине. Политиците уверяваха, че финансовите системи на държавите им са стабилни, че макроикономическите им показатели са добри и характерният през последните няколко години за повечето държави в региона бърз икономически растеж ще продължи. Постепенно се появиха първите признаци на безпокойство. Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц предупреди в интервю за гръцкия вестник "Имерисия", че глобалната финансова криза ще удари Балканите, малките и средните предприятия, развиващите се икономики и ще засегне държавите, инвестирали в региона. Директорът на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан в статия в австрийския вестник "Стандарт" писа, че източноевропейските страни са засегнати от световната финансова криза - някои заради срива на националната им валута и фондовите пазари, а другите в резултат на рухването на банковата система или реалната икономика. Строс-Кан предупреди, че те ще имат нужда от финансова инжекция от международните институции. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА В началото на ноември Стандард енд Пуърс понижи кредитния рейтинг на Румъния до най-ниското ниво, т.нар. junk (боклук), като я посочи като единствената страна от ЕС със статут с нулево ниво на инвестициите и така направи достъпа до външно финансиране по-скъп. Подобно предупреждение Румъния получи и от американската рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис, която очаква през 2009 г. страната да влезе в рецесия. Рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс намали и оценката си за икономическите перспективи на Турция от стабилна на отрицателна и предупреди за нови рискове във финансирането на частния сектор. Според агенцията през 2009 г. нуждите от външно финансиране на Турция се очаква да надхвърлят 140 процента от сумата на наличните средства по текущите сметки и използваемите международни резерви. Муудис предупреди Турция на 1 декември, че икономиката й ще изпадне в рецесия през следващата година, ако правителството не подпише споразумение с Международния валутен фонд. Последното стенд-бай споразумение на Турция на стойност 10 милиарда долара с МВФ изтече през май. Стандард енд Пуърс намали и кредитния рейтинг на Македония от ВВВ+ на ВВВ (латински букви) с мотива, че това се дължи на повишаването на търговския дефицит, намаляването на прилива на валута от чужбина, експанзионистката фискална политика на страната и повишаването на бюджетния дефицит за следващата година. МЕРКИТЕ Гърция най-бързо реагира на първите признаци за задаващата се криза. Правителството се присъедини към мерките, предвидени от ЕС, и изготви национален план на стойност 28 милиарда евро. Той предвижда гръцката държава да предостави гаранции в размер на 15 милиарда евро на банките, да издаде банкови облигации в размер до 8 млрд. евро и да подсили капиталовата им база със средства до 5 милиона евро чрез купуването на привилегировани акции от държавата. Банките се включиха в антикризисния план за подпомагане на банковия сектор и на икономиката на страната. И кипърското правителство одобри извънреден план за преодоляване на последиците от кризата, който предвижда държавна помощ от 52 милиона евро и акцентира върху туризма и строителния отрасъл. Турция подготви пакет от мерки за ограничаване на влиянието на кризата върху реалния сектор, но още не е оповестила какво съдържа той. Сръбското правителство също прие пакет от мерки за смекчаване на ефекта от глобалната криза. То гарантира банковите влогове до 50 000 евро и отмени до края на 2009 година данъка върху спестовните влогове, както и данъка върху печалбите от акции и облигации до 2012 година. Черна гора подготвя пакет от мерки на стойност 350 милиона евро, за да се справи с финансовата криза. Хърватия увеличи от 19 000 на 56 000 тавана на гарантираните банкови влогове, а Хърватската национална банка намали от 17 на 14 процента обема на задължителните резерви на търговските банки, освобождавайки ликвидности от 1,2 милиарда евро, за да помогне на банковия сектор във финансовата криза. Румъния отложи изготвянето на конкретен план за преодоляване на последиците от кризата за новото правителство, сформирано след парламентарните избори на 30 ноември. Почти всички държави преработиха бюджетите си, за да отговорят на проблемите, възникнали с кризата, и предвидиха по-нисък икономически растеж от досегашния - Гърция -3 на сто при планиран 3,4 на сто за 2008 година, Румъния - 6-6,5 на сто при 8,5 за 2008, Турция - 2-3 на сто, Кипър - 3 процента, Сърбия - 3,5 на сто, Хърватия - 2 на сто, Черна гора - 4-5 на сто, и Македония - 5,5 на сто. Кризата предизвика масови съкращения и се появиха прогнози, че се задава вълна от уволнения. В Румъния най-големият автомобилен производител „Дачия“ спря за четвърти път производството си в Питещ и съкрати от 1 декември 800 служители от общо 3600 -те. Заради намалелите поръчки. Очаква се над 40 000 души, заети в текстилната промишленост в Румъния, т.е. 15-20 на сто от общия брой на работещите в сектора, да останат без работа догодина вследствие на намаления износ. Друга последица от финансовата криза в Румъния е повишаването на лихвите по кредитните линии на компаниите и заемите, предназначени за финансиране на инвестиционни проекти. Хърватското правителство прогнозира, че през следващата година в Хърватия без работа могат да останат 63 000 души, но най-черните прогнози стигат до 150 000. Съкращенията се очакват преди всичко в отрасли като корабостроенето и дървообработването, но кризата се очаква да засегне и търговията, туризма и строителството. Близо 700 работници от босненската промишленост вече бяха съкратени заради финансовата криза. Най-силно засегнатите области са екстилното производство, медната промишленост и обувната индустрия. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ВАЛУТЕН ФОНД Според заместник-директора на Международния валутен фонд Мурильо Португал обаче Босна ще избегне дълбока криза благодарение на солидността на макроикономическата си база и доброто управление на местната финансова система. Същото се отнася и до Албания. Експертите очакват засега, че и Македония няма нужда от допълнително финансиране от МВФ, тъй като банките са добре капитализирани и имат висока ликвидност. Според експертите Румъния е много по-уязвима от съседите си и се нуждае от външна помощ също като Унгария, която получи кредит от Международния валутен фонд. Анализатори предупредиха, че Букурещ трябва да намали разходите, да реформира държавния сектор и да гарантира, че икономическата политика се прилага ефективно, защото в противен случай има риск страната да се дестабилизира. Първите сигнали за криза и песимистичните прогнози накараха турското правителство да преосмисли позицията си по сключването на ново споразумение с МВФ. Турските ръководители не искаха да търсят помощ от фонда преди общинските избори идната година заради общественото недоволство срещу шестте години на финансова дисциплина, за които настоя МВФ в замяна на помощта за Турция по време на финансовата криза през 2001 година. Експерти обаче прогнозираха, че Анкара ще бъде изправена пред проблем с баланса на плащанията следващата година, който може да намали растежа, ако правителството не превъзмогне нежеланието си да се присъедини към опашката от страни, искащи помощ от МВФ. Според икономистите валутният резерв на Анкара от 70 милиарда долара не е достатъчно голям буфер, тъй като сегашният дефицит може да достигне до 50,4 милиарда долара през 2009 година, а нуждата от финансиране за частния сектор се оценява на около 90 милиарда долара. Освен това Турция не е член на ЕС и няма достъп до кредитните линии на Европейската централна банка, нито пък има суапова линия с Федералния резерв на САЩ като някои други страни с нововъзникващи пазарни икономики. Според анализаторите Анкара се нуждае от помощта от МВФ, дори ако тя бъде обвързана с мерки като намаляване на разходите, повишаване на данъците, ускоряване на приватизацията и увеличаване на лихвените проценти за коригиране на фискалните и външните дисбаланси и контрол на инфлацията. Турските банки са твърдо регулирани в сравнение със западните, но не е такъв случаят с фирмите производителки, които са взели кредити на стойност 18 милиарда долара през първите осем месеца на тази година. Очаква се Турция да подпише до края на годината новото споразумение с МВФ , което ще й даде възможност при нужда да изтегли 20-40 милиарда долара. В Сърбия управляващата коалиция превъзмогна вътрешните си разногласия и се съгласи на 15-месечен кредит на стойност 520 милиона долара от МВФ, който ще използва само в случай на необходимост. Все пак кризата донесе и една добра новина за балканските държави, които искат да се присъединят към ЕС. Представяйки на 5 ноември годишния доклад на ЕК за напредъка на Турция, Хърватия, Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, еврокомисарят по разширяването Оли Рен каза, че финансовата криза и Грузия са две добри причини, за да продължи разширяването на ЕС. И докато рецесията се очертава в ЕС още тази година, то международната финансова криза имаше досега ограничено пряко отражение върху Балканите и Турция. Икономиките на тези страни - основна дестинация на износа от ЕС, са сред най-динамичните в Европа и могат по този начин да послужат като закотвяне в тези трудни времена, каза Рен. (със съкращения)