Райко Байчев Пред зала „Христо Ботев“ в Студентски град е почерняло от хора – няколкостотин, мълчаливи, тихи. Студентите са там, защото един от тях – 20-годишният кандидат-висшист по фармацевтика Стоян Балтов, отиде на дискотека и умря. Убиха го други двама младежи. С подкрепление от още четирима или повече. Убиха го с ритници и юмруци на поляната срещу дискотека „Амнезия“ в три и половина през нощта на 5 декември. Три дни преди 8 декември – студентския празник. Обвинението срещу двамата е за непредумишлено убийство - понеже са пили. Студентите тръгват на мълчаливо шествие към „Амнезия“. С тях са ректорът на СУ Иван Илчев и преподаватели от Медицинския университет. Отпред две момичета носят цветя и снимки на Стоян. Едната е тази, която е на некролога му и на страниците на всички вестници. На другата Стоян е с бяла разкопчана риза. Някои от учениците са от училището, в което преди година и половина е бил абитуриент – езиковата гимназия в Сливен. Автобус 280 спира на улицата и не може да мръдне – за кратко това е мястото на студентите. Те просто са я задръстили. Шествието стига до поляната пред „Амнезия“. Дискотеката е боядисана в червени и черни линии, а на няколко метра от входа е мястото, на което е бил убит Стоян. На 5 декември тук пак е имало много студенти. Само че е било нощ, музиката е гърмяла, алкохолът е бил в повече. Танцували са, излезли са, спречкали са се за нещо. И... един от тях е останал мъртъв на земята. Колегите на Стоян са още в шок. Когато говорят пред камерите и репортерите, заекват и треперят. Станимир, приятелят на Стоян, който е бил с него в злополучната нощ, твърди, че шестима души са се нахвърлили върху тях без причина. Освен алкохола може би. Мястото на смъртта е оградено с камъни. Има много хризантеми, рози и карамфили, няколко венеца. Всички забиват свещите си в пръстта. Там е и снимка на Стоян - от абитуриентския бал. С бял костюм и синя риза. Фоторепортерите снимат. После всички мълчат. Става толкова тихо, че се чува само пращенето на полицейските радиостанции. Охраняват шествието. Но не охраняваха Стоян. Студентите продължават през поляната към параклиса пред УНСС. По земята има празни стъклени и пластмасови бутилки, някакъв шал, една ръкавица, обувки. По поляните на Студентски град впрочем има всичко. Дори смърт. По пътя към параклиса не е чак толкова тихо. Започва да се говори за искания. Задават се въпроси. Някои се сърдят, че така се осквернявала паметта на Стоян. Други носят лозунги: „Справедливо наказание на убийците“, „Мутрите вън от Студентски град“. Събира се подписка „за справедлива присъда“. Някой казва, че „рано или късно, това щеше да се случи, тук е такъв хаос, бардак“, или пък „Писна ни от строежи, стига вече, стана много зле“. Но най-важното, което коментират студентите, е, че линейката е дошла 30 минути след като са се обадили. Това казва сам приятелят на Стоян – Станимир. И думите му започват да се предават от уста на уста. След като поставят свещи и в параклиса, студентите четат исканията си. Искат сметка на институциите. Дочува се нещо за започналите „протести и подписки в Пловдив“. Районният кмет Димитър Дилчев казва, че „дискусията за проблемите на Студентски град е закъсняла с 15 години“. Точно така. Дискусиите у нас обикновено закъсняват. И често започват само след смъртта на някого. Дотогава всички са в онова състояние, дето е като дискотеката, край която Стоян беше убит. Амнезия. Димитър Дилчев, кмет на район „Студентски“: Закъсняхме с 15 години Бяхме при кмета на София със Станимир – най-добрия приятел на починалия Стоян. Получихме уверението на Бойко Борисов и целия общински съвет, че застават зад исканията на близките и колегите на Стоян. Искам възможно най-скоро да започне дискусия. Инициирал съм такава на 18 декември от 10 часа в Техническия университет. Чакам предложения от студентските съвети и ВУЗ-овете. Не е изключен вариантът и за нов кампус. Това, което става тук в последните 15 години - строителство и заведения, вече е факт, независимо дали ни харесва или не, и ние сме длъжни да се съобразяваме. Моето мнение обаче е, че един студентски град не бива да изглежда по този начин. Проблемът е, че нямам кой знае каква власт. Трябва институциите по-нагоре да решат. Най-важното е да се спре с реституциите. От една година съм кмет и съм успял да спра няколко реституции, но това е много малко. Проблемът е, че сме закъснели с 15 години. Трябвало е още 94-та, 95-а година да се забрани реституцията тук. Настоявам за среща и с Даниел Вълчев и ректорите на всички университети в Студентски град. Заведенията тук работят на уведомителен режим – уведомяват ни, че започват работа, нищо повече. Ще настоявам за по-засилено полицейско присъствие и охрана в общежитията. Просто след 15 години трудно се правят промени. Исканията на студентите - Справедливи присъди. Не е нормално обвинението да е за „непредумишлено убийство“ само защото убийците са пили алкохол. - Отчет на МВР и прокуратурата за извършената дейност. Обявяване на всички участници в побоя на Балтов, а не само на двама от тях. - Достъп до видеоматериалите от вечерта на инцидента. - Паметна плоча на мястото, на което Стоян беше убит. - Квалифицирана охрана в общежитията. - Засилено полицейско присъствие по улиците. По-добре осветени улици. - Контрол и спазване на правилата от страна на заведенията. Нарушителите да бъдат закрити. - Ограничаване на движението през Студентски град (във връзка с това, че през нощта по дискотеките се изсипват хиляди души от всякъде). - По-качествено и по-бързо медицинско обслужване в района