Александър Кашъмов, шеф на фондация „Програма достъп до информация“ Наредбата беше публикувана в началото на тази година, а най-големият проблем в нея беше възможността за достъп чрез компютър на МВР до съобщенията на хората и разговорите им по мобилните телефони. Нарушението на конституцията и фактът, че МВР е имало достъп и е гледало разпечатки от личната кореспонденция на гражданите означава, че всеки гражданин сега има право на обезщетение. Т.е., би имал основание да съди МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) заради за следенето в интернет. От фондация „Програма достъп до информация“ се надявахме на обективността и справедливостта на българския съд за отмяна на скандалната наредба №40, създадена от МВР, и в крайна сметка обществото ги получи. „Програма достъп до информация“ заведе дело именно, след като участвахме в разгорещения дебат, в който се включиха много неправителствени организации, блогъри и хора, които бяха притеснени от подслушването. И като една организация, която работи вече 12 години и използва правни средства, за да постига обществените си цели, заведохме това дело. Тричленен състав на ВАС през лятото отхвърли нашата жалба, но на практика отказа да се произнесе по конституционността на наредбата и това доколко съвпада с Европейската конвенция за правата на човека. Тогава подадохме жалба до петчленен състав и той с окончателно решение отмени член номер 5, който дава в три категории достъп на МВР до личните данни в интернет. ВАС взе това решение заради конституционни противоречия с Европейската конвенция за правата на човека. В Европа впрочем има една директива от 2006 г. за съхранение на данни. Тази директива е изключително проблематична в ЕС, в момента е обжалвана от Ирландия, Люксембург, както и пред конституционните съдилища на Германия, Холандия, Словакия. Общо притесненията от нея са много сериозни, защото тя задължава всички доставчици на електронни услуги да пазят съобщенията в период до 2 години. В България този срок беше дефиниран за една година. А пазенето на толкова много данни е трудно, дори полицията да няма полза до тях – има опасност от злоупотреба с права не само от страна на МВР. Можем да кажем, че с това решение на ВАС България доказа себе си като демократична страна, макар да не сме лидери в ЕС, защото все още сериозният въпрос за възможността директивата да бъде приета от европейските страни си стои на дневен ред. В този смисъл страни като Ирландия или Германия, които поставят въпроса за конституционността, може би са в по-голяма близост до демокрацията. Ако в една от тези страни някое дело срещу въпросната директива успее, това ще постави изобщо под съмнение директивата в ЕС. Нека уточним, че все още страните - членки на ЕС, не са я приложили, тъй като чакат да видят какво ще се случи. Но трябва да сме справедливи и да не омаловажаваме решението на ВАС. Това, което направихме ние, си беше една малка победа. Теоретично, ако делата в страни като Ирландия и Германия не успеят, не мога да кажа до каква степен може да се разчита на българските евродепутати, защото не знам доколко се предвижда ревизия на директивата. Ние очакваме от евродепутатите да превърнат България от субект в ЕС в обект. В последните две години сме обект на решения, доклади, становища, но не виждаме как сме субект, т.е. как участваме във вземането на решенията в ЕС, които да са в полза на всички. Само така можем да постигнем високо цивилизационно ниво – ако сме пълноправен участник в ЕС, а не просто един член, който служи основно за посочване с пръст.