Елиана Митова Разкошният дом „Заедно“ - първото модерно защитено жилище, което бе изградено близо до София, може да фалира! Тревога за бъдещето на уникалната институция бият нейните създатели – архитектите от Архитектурно-дизайнерска агенция (АДА) и дамите от неправителствената организация „Движение на българските майки“. Преди броени дни те събраха на коледен купон приятели и дарители на дома, за да ги срещнат с момчетата, които живеят тук. Стана ясно че годишната издръжка на проекта гълта 200 000 лева! Обитателите на „Заедно“ получават тук всичко – дрехи, храна, обучение, морална и материална подкрепа. И от изоставени деца се превръщат в пълноправни граждани на България. „Трябва да оцелеем първите шест месеца! После, убеден съм, ще започнем да получаваме подкрепа по европейски проекти Просто се налага да направим всичко възможно Европа да ни повярва, че сме най-подходящата институция за подпомагане на младежите без родители. Затова се обръщам към всички наши приятели с думите: „Моля, помагайте“, каза арх. Иво Пантелеев от АДА. И архитектите, и майките са приели „Заедно“ за своя лична кауза. А момчетата, които живеят тук – за свои родни деца. Затова няма да допуснат проектът да се провали. „Декласирани сме в три проекта, сега кандидатстваме в още три. Всички са по линия на ЕС и минават през нашето Министерство на финансите. Отрязаха ни и от програмата „Красива България“ на Министерството на труда и социалната политика, без да ни обяснят защо. Условията при тях бяха абсурдни – ние искаме 100 000 лева, но предварително трябва да вкараме 120 хиляди по сметка на министерството. И те да се разпореждат с тях. Все пак се надяваме да получим финансиране“, казва арх. Иво Пантелеев. Защитеното жилище е изградено изцяло с дарения. Строителни фирми са предоставили материали от най-високо качество. Строителните работи пък са реализирани на най-високо ниво. Затова на мястото на старото училище в Гурмазово е издигнат модерен архитектурен шедьовър. Палат, в който от два месеца насам живеят шест момчета. Скоро ще дойдат още шест. Всичките – преминали през ада на българските сиропиталища. Очукани от съдбата, лишени от шанса да растат в семейство, да бъдат отглеждани с любов, да получат адекватно образование. „Заедно“ се опитва да компенсира онова, което е отнето през детските им години. И до голяма степен успява. Всеки един от шестимата обитава самостоятелна стая. Наслаждава се на вкусната храна, която младежите сами си приготвят, в суперлуксозна и удобна кухня. На нормална баня, където винаги има топла вода. Пред изоставените момчета, расли по държавните приюти, се отварят и по-добри перспективи – и шестимата учат, придобиват професии, осмеляват се дори да мечтаят за бъдещето! А най-важното е, че са обградени с любов – от екипа на АДА и от майките... Шест момчета късметлии живеят в рая Шестима пълнолетни сираци, израснали по социални домове, живеят в палат - защитеното жилище „Заедно в Гурмазово“. В това се убеди и президентът Георги Първанов, който присъства на откриването на дома на 4 ноември т.г. Мека гарнитура, дар от президентството, напомня за височайшето посещение. Кой знае какви важни хора са седели по тия кресла, смеят се момчетата. Мишо, 18-годишен, страда от дислексия. Но когато е спокоен и щастлив, всичко му се разбира! Награбил дигитален фотоапарат, шеметно обикаля стаите, пробвайки се за фоторепортер. „Тук е раят. Преди това бях в ада, казва Мишо. Бях в социален дом в Банско, преди това – в Трън. Лоша слава има Трън. Голям хаос. Носят ни дрехи хората, лелките ги изнасят навън – уж ги хвърлят, че не стрували, а си ги вземат. Идва една жена от Движението на българските майки, подаръци носи. Лелята ги грабна и направо у дома си ги отнесе, а дарителката гледа и се чуди. Манджата лоша – все леща, боб, леща боб. Ама като помия. Седем години изкарах там. И убийството на Лили видях. Нали помните, дето я застреля педофилът. Имам си я нея на снимка. Не се знае кой кога се прибира в дома, кой откъде влиза – от вратата ли, от прозореца ли. Тук е друго. Толкова ми е хубаво, че не ми се излиза навън. Уча в девети клас в Божурище и учителите са доволни от мен. Учих за Прометей и за Зевс. Искам да завърша. И да стана фотограф. Или готвач! Много ми допада да рисувам и да правя масажи.“ Иван Добрев е прехвърлил 20-те. „Бях в общежитието в „Захарна фабрика“, казва той. Тук е различно, сам съм в стая. И си готвим. Сега завършвам 12-и клас в Божурище. Не е много трудно, справям се. Даже с английския, второ ниво владея. Не съм глупав, ще успея да завърша. Сашо Каменов е на 24 години, работи като охранител на строителен обект. „И аз съм от „Захарна фабрика“, от дома за сираци. До 16 години бях там. Ние сме три деца, майка ми живее в „Люлин“, чистачка е в дома за сираци.. Малката ми сестра е астматичка. Все се молим за пари за лекарства. И брат ми е в дом. Искаме всички да се съберем заедно. Затова трябва да ни решат жилищния проблем. Ще ходя да се моля на г-н Бойко Борисов. Ще му кажа: „Не само аз съм зорлия за жилище, ама помогнете.” Сега ще ме записват да уча в девети клас, обяснява Сашо. Много ми се учи, защото без училище нищо не става. Искам да науча английски и да получа компютърна грамотност. Много изпуснах, защото ме бяха записали в четвърто помощно училище. Заради леглото и храната. И заради дрехите, защото там дават дрехи. А като малък си учех в съвсем нормално училище в Драгоман при дядо ми, бащата на майка ми.“ Иван Димитров също е на 24 години: „Тук съм добре. Защото е различно от домовете и общежитията. Човек съм. Работят с нас като с хора. Завърших във Велико Търново, бях в дома „Пеньо и Мария Велкови”. Обичам си директорката г-жа Ценка Банкова. Дойдох си в София, където съм роден, за да си търся жилище. Имам майка и сестра, не ща да ги видя. Такива са ни отношенията. Имах хубави моменти в живота си, надявам се да имам още по-хубави. Прочетох закона за жилищно настаняване и реших да се възползвам, продължава разказа си Иван. Картотекирах се и се убедих, че в България нещо, което не става с пари, става с много пари. А това е лошо. Нямам шанс да получа общинско жилище. Искам да помогна да се реши въпросът с жилищата. Като мен са хиляди хора. Казах го на президента Първанов, като беше при нас. И му изпратих едно запитване кога ще го решат този проблем! Не мисля за мое семейство! Трябва да имам жилище, за да се оженя. Как иначе ще храня жена и деца?! Сега завършвам бакалавърска степен в колеж по туризма към Техническия университет. Работя в „Данон“. И ми е добре.“ Шест момчета късметлии се спасиха от ада и получиха шанс за нормален живот. Дълг на обществото е да им помогне да се възползват от шанса по най-добрия начин! Супермодерна сграда Защитено жилище „Заедно“в село Гурмазово, община Божурище, е последен писък на архитектурата и модерното строителство. Няма нищо общо със социалните домове, в които растат децата без родители на държавна издръжка. Сградата на „Заедно“ е двуетажна, без сутерен. Комуникацията между отделните нива се осъществява чрез стълба, разположена в стълбищна клетка от северозапад. На първо ниво се помещават обща дневна с кухня и трапезария за обитателите, две учебни зали, апартамент за постоянно пребиваващи домакини, два офиса, котелно, тоалетна и склад. От кухнята и трапезарията към южния двор се излиза на веранда с дървена конструкция. На второ ниво са разположени 10 стаи за по един обитател, всяка от тях съоръжена с мивка, два обособени санитарни възела с по две тоалетни и три душа, пералня и сушилня. Фаянсът е Roca. Конструкцията е стоманобетонна, монолитна, гредова. Покривът е дървена конструкция, покритието – керемиди, система „Брамак“. Външните стени се изпълняват от тухлена зидария, система „Винербергер“. Топлоизолиране с минерална вата има и върху таванската плоча на второто ниво и под еркерите. Дограмата е с прекъснат термомост, алуминиева, система „Етем“. Фасадната обработка на сградата включва полимерна мазилка, система „Баумит“, и каменна облицовка.