Чешкият президент Вацлав Клаус изнесе лекция в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София на тема „Европейският съюз, глобалното затопляне и актуални икономически проблеми”. Държавникът, който е доктор хонорис кауза на учебното заведение, говори пред студенти и преподаватели на 19-ата годишнина от влизането си в политиката. „Нашето активно участие в Европейския съюз няма алтернатива. Говоря от името на двете ни държави. Но все пак формите и методите на участие в европейските процеси варират,” заяви еврокритикът Клаус. Друг акцент в лекцията беше глобалното затопляне. Според Клаус, който е в България да представи книгата си „Синя, а не зелена планета. Кое е застрашено, климатът или свободата?”, свободата и просперитетът на човечеството са в опасност, не климатът. В книгата си Вацлав Клаус пита дали голямото внимание към околната среда не е нова форма на робство, което светът доброволно приема. В УНСС президентът на Чешката република разсъждава и върху световната финансова и икономическа криза. След края на лекцията си Вацлав Клаус получи от ректора на УНСС проф. д-р Борислав Борисов статуетка на проф. Стефан Бобчев, основател и първи ректор на университета. „Синя, а не зелена планета. Кое е застрашено, климатът или свободата?” е в ръцете на българския читател благодарение на Чавдар Минчев – програмен директор на ИК „Международни отношения”. Преводач на българското издание е Петър Златев. Книгата излиза на чешки език през май 2007 г., а след това е преведена на немски, холандски, английски, руски, полски и испански език. Визитата на Вацлав Клаус в България е непосредствено преди Чехия да поеме председателството на Европейския съюз от 1 януари 2009 г. Мотото на чешкото председателство е „Европа без бариери”. Цялата лекция на Вацлав Клаус пред студентите в УНСС ще бъде публикувана в януарския брой на Списание “Международни отношения“, орган на Националната асоциация за международни отношения с председател международния съдия по морско право чл.- кор. проф. д.ю.н. Александър Янков. „Класа“ публикува част от лекцията с изричното съгласие на българския издател на Вацлав Клаус. Благодаря за поканата да съм отново сред вас. Спомням си много добре позитивната атмосфера преди няколко години. Бях тук през ноември 2004 г. - точно след присъединяването на Чехия към ЕС, - за да говоря за Европейския съюз. Оттогава много неща се промениха. България стана член на ЕС и вече със сигурност е натрупала собствен опит и впечатления от членството. Предполагам (и се надявам), че очакванията не са били прекалено завишени и не сте попаднали в твърде голяма пропаст между надеждите и реалността. Посещавам страната ви в момент на подготовка на моята страна да поеме председателския пост на ЕС. Това е нещо, което ние приемаме много сериозно и ще бъдем в състояние – убеден съм в това – да организираме нещата по традиционния начин. Бих искал също така специално да подчертая, че за нас членството в ЕС няма алтернатива. Скорошни, при това доста бурни реакции на някои от нашите възгледи по отношение на Лисабонския договор, при това от страна на старите членки на ЕС, ни напомниха – за мое голямо съжаление – за собственото ни недемократично минало. И чехите, и българите трябва да продължим да настояваме, че никой не е собственик на Европейския съюз, а още по-малко на Европа. Както вече казах – и отново се надявам, че говоря от името на двете ни страни, - нашето активно участие в европейския интеграционен процес няма алтернатива. И все пак формите и методите на организация на действията на ЕС имат множество вариации. Да възприемем една от тях като сакрална санкция, като единствената разрешена и политически коректна форма, е нещо недопустимо. Правото и на българския, и на чешкия народ да казва “да” и “не” на Европейската конституция, на Лисабонския договор или на който и да било документ с подобен статут трябва да бъде гарантирано. И не само това. За мен именно тази гаранция представлява неприкосновената същност (и значение) на Европа. Всичко останало може да бъде поставяно под въпрос. Атаките срещу онези, които се осмеляват да кажат “не” на опитите за увеличаване на пропастта между държавите в ЕС, което е целта и същността на Лисабонския договор, са атаки срещу истинската същност на Европа. Никой не отрича успеха на 50-те години европейска интеграция, либерализация, отваряне, премахване на всички видове граници и отхвърляне на протекционизма. Въпросът е колко закони, наложени от Брюксел, и колко паневропейски регулации са необходими, полезни и продуктивни. Единствено възможното заключение обаче е, че тези въпроси са отворени за дискусия. Тази дискусия не трябва да спира. Това бяха няколкото мои коментара по европейските въпроси. За много хора световната икономическа криза е неочаквано явление Но вие сте студенти по икономика и знаете, че икономиката е циклична. Мечтата икономическите цикли да бъдат избегнати е само мечта. Ето защо след няколко години тази криза ще бъде описана просто като поредния цикъл. Що се отнася до световната икономика, ще ни трябват – по мое мнение – няколко години, за да се върнем към нещото, което аз наричам “нормален икономически растеж”. Да се надяваме, че той няма да бъде възпрян завинаги от ирационалната екодогма за глобалното затопляне, предизвикано от човека. Аз лично смятам, че това е твърде вероятно. Което обаче е друг въпрос. Аз съм икономист, станал политик, и затова се опасявам от друго. Кризата да не бъде използвана (и най-вече да не бъде злоупотребено с нея), както винаги се е случвало досега, за подкопаване на основните институции на капитализма - свободните пазари, дерегулацията на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, икономиката на предлагането, институционалните промени на нашата посткомунистическа епоха, в чиято основа бяха радикалнатата либерализация, дерегулациятата и приватизацията. Това е истинската опасност, която ни чака. Икономическият цикъл не може да бъде избегнат.