Робърт Франк, „Ню Йорк таймс“ По време на кандидатпрезидентската си кампания Барак Обама твърдеше, че ще премахне наложените от Буш данъчни облекчения за най-богатите американци веднага след като поеме властта през януари. Сега обаче май е по-склонен да остави закона да изтече в планирания срок – т.е. в края на 2010 г. Обама очевидно се притеснява, че едно незабавно увеличение на данъците за която и да било група може да влоши икономическата криза. На въпрос на „Фокс нюз“ неговият старши съветник Дейвид Акселрод поясни: „Основното нещо точно в този момент е да заработи спасителният пакет за възстановяване на икономиката, да успеем да налеем малко пари в джобовете на средната класа, да стимулираме Америка отново да работи. Именно върху тези неща ще се съсредоточим от януари.“ Разбира се, първият приоритет на правителството трябва да бъде бързото стимулиране на потребителските разходи за да успее да овладее дефицита. Важно е обаче да може да използва най-големите възможни пакети от мерки за всяка една дупка от дефицита. И затова трябва да се придържа към първоначалната си програма. Премахването на данъчните облекчения за най-високите доходи е един от начините, по които може да отприщи много по-бързо общите потребителски разходи. По-високите данъци за богатите американци не биха се отразили много пагубно на харчовете им. Анализ на поведението на потребителите показва, че хората много бавно сменят жизнения си стандарт. А друг извод сочи, че с малки изключения данъкоплатците с високи доходи печелят значително повече през целия си живот, отколкото харчат. Това значи, че е по-вероятно да оставят онова, което са спечелили, в наследство на семейството си и разни благотворителни каузи. Ако тези данъкоплатци бъдат обложени с малко по-високи данъци, те ще имат все пак достатъчно ресурси за да поддържат досегашния си стил на живот и да продължат да харчат както преди. Единствената последица ще е, че след години просто ще оставят по-малко в наследство. Допълнителните постъпления от отмяната на данъчните облекчения, наложени от Буш, ще могат да бъдат използвани за временни редукции на данъците за семействата със средни и ниски доходи, доста по-големи от постоянните, които се планират в момента. Тъй като тези семейства харчат повечето от парите, останали им след данъчното облагане, то общите потребителски разходи в икономиката биха се увеличили. Новите приходи може да бъдат използвани за по-високи и по-ефективни социални помощи за безработни. Или пък за инфраструктурни проекти. В тези сектори около 100% от разпределените суми ще бъдат изхарчени незабавно на пазара. Допълнителните стимули няма да спрат дотук. Когато някой похарчи един допълнителен долар по този начин, друг получава същия този долар в заплатата си. И част от него ще изхарчи, за да създаде допълнителни доходи за други партньори в икономиката. Накратко, ще получим много повече пари за подкрепа за икономиката и за запълване на дупките в бюджета, ако се откажем от намаленията за хората с по-високи доходи и пренасочим парите, които ще получим, към онези, които биха ги похарчили веднага. Естествено, тази схема си има и опоненти. Те обаче използват абсолютно същите аргументи, както и по време на първия мандат на президента Буш – същите, които бяха повтаряни многократно по време на президентската кампания на сенатор Джон Маккейн в примерите му с Водопроводчика Джо. В обши линии защитниците на по-ниските данъци за богатите твърдят, че те са тези, които карат малките бизнеси да създават допълнителни работни места. Макар тази идея да не беше особено атакувана по време на кампанията, нейните слабости са ясни на всички, които познават икономическата логика на решенията за назначаване на допълнителен персонал Тази защита се основава на елементарното съждение, че бизнесмените решават да наемат нови служители, когато могат да си го позволят. Важното обаче е не дали собствениците могат да си позволят да наемат работници, а дали те биха увеличили печалбите им. Ако стоките, произвеждани от новоназначените, могат да бъдат продадени на цена, достатъчна, за да покрива заплатите им, в тяхното наемане има икономическа логика. Ако обаче те не произвеждат дори равностойността на заплатите си, тяхното наемане е губеща стъпка дори и за най-богатите бизнесмени. Личните доходи на бизнесмените след облагането им с данъци обаче не играят решаваща роля в стратегиите им при наемането на нов персонал. А няма ли по-ниските данъци да поощрят наемането на работна ръка от собствениците, които се нуждаят от пари в брой, за да покрият разходите за труда и обучението им, преди те да започнат да им печелят допълнителните приходи? В нормални условия бизнесмените, които се оказват без пари в брой, биха теглили заеми, за да покрият тези разходи При това ако очакват новоназначените служители да са достатъчно продуктивни, за да успеят да си изработят не само собствените заплати, но и вноските по заема. В настоящата криза обаче банковите кредити не са нещо, на което може да се разчита, така че по-ниските данъци може и да помогнат. Доста по-логично и целево обаче изглежда да се предлагат заеми за наемането на работници. Каквото беше и предложението на Обама по време на кампанията му. Най-важната бариера пред работодателите обаче не е липсата на кредити, а фактът, че няма достатъчно хора, които да купуват продуктите на бизнеса им. За да успеем да се преборим бързо с дефицита в търсенето, данъчните облекчения за най-богатите трябва да бъдат отменени веднага. Това би освободило пари за по-належащите нужди. Макар една от първите задачи на новата администрация да е оздравяването на икономиката, икономическата справедливост бе централна тема в кампанията им. След терористичните атаки от 9/11 и след въвличането на нацията в две войни Америка беше готова да отговори на повика за национална жертва. Вместо това президентът Буш и Конгресът намалиха данъците на най-богатите американски фамилии. Това увеличи пропастта на икономическото неравенство и вдигна дефицита до рекордни нива. А Обама казваше, че „хората не са се нуждаели от тях и дори не са ги искали“. Икономическата справедливост и икономическият растеж понякога са в конфликт. Но не и сега. Незабавната отмяна на данъчните облекчения не само е най-справедливата политика, но ще е и най-ефективната.