Тодор Янакиев Уволнението на Пламен Марков по-малко от година след като за втори път пое националния ни отбор, е пореден удар по авторитета на БФС. Шефовете на футболната ни централа, които се стягат за нов конгрес, който да им осигури втори ръководен мандат, не могат да избягат от отговорността, че представителният ни тим е на път да пропусне трети пореден голям футболен форум. Една от основните причини за този провал е и константно лошата кадрова политика по отношение на националните селекционери. Отдавна е световна практика да се търси специалист от чужбина, който да оглави представителния тим, когато в дадена страна има криза по отношение на резултатите, постигани от местните треньори. В една Англия дори се пребориха с гордостта си и в последните години на два пъти назначаваха селекционери от друга националност – шведа Ериксон и италианеца Капело. Много други далеч по-скромни страни също прибягват до този вариант с цел да постигат повишаване на нивото на футбола си. И успяват. Една Гърция например стана европейски шампион, водена от германеца Ото Рехагел. У нас отдавна е назряла нуждата чужденец да води националния ни отбор, отдавна се чуват гласове в тази посока, но футболните ни шефове упорито отказват да направят това. И основната причина за ината им не е липсата на средства за привличането на авторитетен чужд специалист, а фактът, че той ще иска да работи независимо. В последните години у нас непрекъснато се говори за реализирането на определени мениджърски и частно-клубни интереси посредством националния отбор. Факт е, че представителният ни тим е лицето на футбола ни и основно чрез него се продават играчите ни в по-силни европейски първенства. Само че началниците в БФС и част от клубните босове като че ли не могат да прозрат една проста истина – че с добър и независимо работещ селекционер ще имаме далеч по-силен национален отбор, който ще постига по-добри резултати и това автоматически ще води до по-голям интерес и по-голяма пазарна цена на футболистите ни. При нормално организирана работа от такъв вариант би трябвало да печелят повече и БФС, и клубовете ни, и мениджърите, и играчите. Ръководството на футболната ни централа обаче като че ли мисли по друг начин и поведението му изглежда абсурдно. Търпението към провалите на Стоичков като национален селекционер, опитите той да бъде наследен от Станимир Стоилов или Димитър Пенев, повторното назначаване на Пламен Марков и уволнението му, съпроводено с изплащането на, както се твърди, неустойка от над 100 000 евро, са неща, които не могат да бъдат обяснени с изцяло разумни доводи. Преди година президентът на БФС влезе в ролята на търсещ селекционер от чужбина. Разговорите с Катанец и Венейбълс обаче по-скоро приличаха на „отбиване на номера“ с предизвестен край... за да бъде назначен отново някой наш човек. Резултатът е налице. И той е поредното горчиво доказателство, че футболът ни върви стремглаво надолу. Ако държат да запазят авторитета си, който си бяха извоювали като състезатели, част от сегашните шефове на БФС трябва да предприемат курс към радикална промяна в работата си. А ако не могат – просто да си взимат шапките и да си тръгват.