Ексклузивно за в. „Класа“ Изправена пред голямото предизвикателство на миграционните потоци Европа реши да изготви обща стратегия, водена от идеи за равновесие и съгласуваност. Европейският пакт за имиграцията и убежището, подготвен по време на френското председателство, бе приет с единодушие от всички 27 държави членки. Той представлява голяма крачка напред за съюза в една област, в която доскоро преобладаваха националните политики. В този нов контекст политиката за убежище заема важно място. За Европа това е задължение, морален императив за една общност, която трябва да остане вярна на една от своите основни ценности, а именно приемът на бежанци. Както и по отношение на европейската политика за имиграцията, ние трябва да превърнем пакта в действия! През 2007 г. 222 000 души поискаха убежище в ЕС. Тези хора бягат от войни, преследвания и дискриминации Те напускат своите държави, като се надяват, че Европа ще ги приеме с отворени обятия. В момента текстовете, изготвени от 1999 г. насам, трябва задължително да бъдат адаптирани. В действителност ние установихме, че минималният характер на правилата, които регулират правото на убежище водят до двойна несправедливост. Несправедливост спрямо бежанците. В зависимост от държавата членка, в която е подадена молбата за убежище, шансът за получаване на положителен отговор варира понякога от 1 до 100! В Швеция положителните решения надхвърлят 25% от общия брой молби. В Гърция те са по-малко от 3%. Несправедливост има също така между държавите членки, които са изправени съответно пред малък или голям наплив на имигранти в зависимост от тяхното географско разположение. В държава като Кипър например внесените молби за убежище на 1000 жители са около 9, докато средното число за Европа е 0,45. Затова ние трябва на първо време да подобрим условията за прием на бежанци във всички държави членки. Това е задължително условие, за да се избегне ситуация, при която търсещите убежище лица предприемат обиколка на Европа по незаконен начин в търсене на най-благоприятни условия на прием. Ние трябва да хармонизираме и подобрим нормите за прием които понастоящем са минимални. В това е и смисълът на моето предложение за преразглеждане на директивата за условията на прием. Закрилата на най-уязвимите търсещи убежище лица, висшият интерес на децата, засиленият достъп до трудовия пазар, качеството на центровете за прием увеличената правна помощ представляват ключови понятия в новия текст. В същия дух предложих да бъде преразгледан регламентът Дъблин ІІ. Разбира се, това законодателство, като постановява, че молбата за предоставяне на убежище трябва да бъде внесена и обработена в първата държава на прием на бежанеца, позволява да бъде овладян феноменът, наречен „пазаруване на убежище“, т.е. многобройни молби за убежище от страна на лица, чиято ситуация не изисква предоставянето на такова. Този регламент обаче, ако е приложен по строг начин, наказва търсещите убежище лица, които много често нямат възможност да пристигнат другаде освен в държави членки, които не разполагат с необходимите условия, за да ги приемат. Трябва да бъде предоставена по-голяма гъвкавост при прилагането на регламента от Дъблин. Затова предложих възможността за временно прекратяване на механизма от Дъблин Това ще позволи разглеждането на молбата за убежище в държава членка, която е различна от тази, в която е пристигнал бежанеца. Бих искал също така при прилагането на регламента Дъблин ІІ да бъдат взети предвид в по-голяма степен потребностите на бежанците, а именно по отношение на събирането на семейства, интересите на децата и възможността за предоставяне на достъп до правна помощ. Тези две важни правни крачки напред трябва да бъдат придружени от по-тясно сътрудничество на практика между държавите членки. Затова през февруари 2009 г. ние ще предложим създаването на европейска служба в подкрепа на убежището, която ще подпомага националните администрации, за подобряване на качеството и свързаността на техните решения. Тя ще изготви програма за общо обучение и обмен на най-добри практики. Службата ще подкрепи държавите членки, които са изложени в най-голяма степен на потока от бежанци, като предостави на тяхно разположение екипи от експерти и специализирани преводачи. Тази солидарност между държавите членки трябва да служи също така като водеща насока за постигане на много тясно партньорство с трети държави, които приемат голяма част от бежанците, които желаят да останат в близост до района, от който идват. Например в Йордания и в Сирия досега бяха приети 2 милиона бежанци повечето от Ирак, често при условия на екстремна бедност и несигурност. Европа има задължението да помогне на тези държави, за да могат те от своя страна да осигурят ефикасна закрила за бежанците. Затова спешно се налага подсилването на използването на нашите регионални програми за закрила. През 2009 г. ние ще предприемем също така нови инициативи за повторно настаняване Те се отнасят до приема в Европа на най-уязвимите бежанци, а именно жените и децата. Силно се надявам, че 2009 г. ще бъде считана за годината, през която в Европа ще бъде постигнат значителен напредък по отношение на правото на убежище. Ще предприема това действие, като следвам единственият правилен метод: този на постоянното изслушване, обогатено от видяното при посещенията на място, на всички участници във връзка с правото на убежище: НПО, които познават много добре потребностите на бежанците и Върховния комисариат за бежанците на ООН, чиято световна експертиза е незаменима. Ние ще поддържаме осведомеността на обществеността по отношение на този важен въпрос, свързан с правото на убежище, който е дълбоко свързан с абсолютното зачитане на човешкото достойнство. Европейската визия и воля трябва да служат за пример на света.