Или Европа пак не ни разбра, или ние пак не я разбрахме. Пратихме й трима кандидати за съдии по правата на човека в Страсбург, а тя ни ги върна с аргумента, че имали петна в биографиите. Нямали висок морал, липсвал им професионализъм, изборът им бил предрешен под масата. Такава характеристика обикновено пишат за някого, заловен да блудства или да преджобва мирни граждани. Но е обидно, че с подобно отношение са почетени български магистрати, единият от които бивш зам.-министър на правосъдието. И друг път европейски институции са третирали наши кадри като измамници и са ги отпъждали от изгодни постове в Брюксел или в Страсбург. Вече се говори, че е въпрос на време да приветстваме на аерогара София цяла пратка върнати български посланици с досиета. Явно тези скандали тепърва предстоят. Но защо да страда имиджът на всички българи заради шепа управляващи, които така са се вживели в контрабандата, че вече дори не подозират, че извън света на мошениците съществуват други форми на разумен живот? Макар границите с Европа да паднаха, видя се, че ЕС действа като политическа митница. В нея за разлика от Калотина все още има неподкупни митничари. Вместо там да се отнасят към нашите кадри като към бройлери, натъпкани с хероин, по-добре ние да им пращаме чисти бройлери. Ако пък толкова ни дразни бюрократичната стерилност на Евросъюза, да се самоизключим от него овреме. Докато оттам не ни изключат, ако не напълно, поне от контакта на еврофондовете.