Станка Динева Човек трябва да има престъпен инстинкт, за да замисли и реализира сложна схема за източване на пари от еврофондовете. Нужен е и политически покровител, за да не приключи в затвора „кариерата“ на автора й. Не стои така въпросът за дребните престъпления. За тяхното предотвратяване се правят специални семинари. Контрольори, прокурори, синдикалисти и други специалисти разказват пред медиите как се ловят кметове и директори на училища за „отклоняването“ на 3, 5 или 10 хиляди лева или евро. Семинар на тази тема беше организиран в края на седмицата и в Боровец от КНСБ. На него обаче не беше даден нито един пример как се точат милиони. Съгласно Наказателния кодекс на съд отива всеки, който е присвоил до 3000 лв. За подобно престъпление е предвиден затвор от 1 до 6 години. Реално погледнато, сумата е равна на една прилична, но съвсем не голяма заплата, да кажем във финансовия сектор. Месечният доход на един мениджър примерно на банка върви към 10-12 хил. евро. Тази сума, но в лева, според българските закони се води за „особено голям размер“, когато се отнася до престъпление. За далавера с над 12 хил. лв. човек може да си отлежи в затвора от 5 до 10 години. При подобен пример на човек му идва наум, че Темида наистина е сляпа, щом не прави разлика между 12 хил. и 12 млн. лв. Защото многомилионните престъпления са „патент“ на „белите якички“. Според прокурори и контрольори обаче за вкарването „на топло“ на бандит от такъв ранг се иска благословията на неговите покровители. А те най-често са по „високите етажи на властта“. Като нищо обаче губи поста си и е заплашен да получи присъда например директор, който се е видял принуден да врътне измама, за да оправи нужника на селско училище. Как се „мами държавата“, за да се осигури що-годе прилично отходно място за децата в школо? „На книга“ директорът обявява конкурс за ремонт на покрива. Ако се съди по документите, уж се явяват фирми-кандидати, печелят го и... сменят керемидите. Парите обаче отиват за злополучната тоалетна, за която въпросният директор години наред се моли за пари. „Благородната лъжа“ можеше и да мине, ако бдителен ревизор не беше задал ключовия въпрос: „Как се ремонтира покрив, без да разбутат паяжините по него?“, както той е констатирал. Причината селски учител да стигне до „измамната схема“ е прозаична. Всяка година се отпускат целеви субсидии, но те са за покриви, за прозорци, за физкултурни салони. Перо „тоалетна“ в целевата субсидия няма. Ако разкажа схемите за измами с пари от държавния бюджет и фондовете на ЕС и го напишете, все едно издавам наръчник за престъпниците, заяви на семинара в Боровец Валери Павлов – председател на камарата на одиторите. Според него държавните контрольори, образно казано, „дишат прахта“ на измамниците. „Прокурорите нямат мисленето на извършителите на престъпления, затова невинаги могат да предвидят плановете им“, подкрепя тезата му и пловдивската прокурорка Ваня Груева. Големите измами с участието на „партньори“ от страните - членки на ЕС, са „тера инкогнита“ за родното правосъдие. Поне дотогава, докато някой високопоставен бандит не прекрачи границата. От добилите публичност досега случаи е очевидно, че няма нито една престъпна схема, зад чийто изпълнител да не стои покровител. Те се замислят, планират и реализират със задължителното участие на бивши данъчни, на полицаи, следователи и прокурори, „минали към тъмната страна“ на бизнеса. Но идеолозите на престъпното мислене ще са дребни бандити, ако над тях не се опъва политически чадър. Това е известно на Европейската комисия, която спря достъпа ни до почти всички пари на съюза. Не че в Европа няма корупция и измами, но, изглежда, нашенският елит прекрачи границата при „усвояването“ на парите. ЕС ги дава, за да подобри стандарта на гражданите. В противен случай хората от по-бедните държави ще се превърнат в неизчерпаем криминален контингент за богатите.