Предизборно темата за създаването на Закон за публично-частното партньорство отново застана на дневен ред. В очите на обществото сключването на договори между публичния сектор и бизнеса, без това да е регламентирано, се превърна в порочна практика, при която държавата дава на безценица свои активи на определени инвеститори без ясен конкурс. Като лоши примери за това се посочват магистрала „Тракия“, Пловдивският панаир, множеството концесии, които се отдават по съмнителни и непрозрачни процедури. А липсата на това кой да осъществява контрола, превърна тази форма на партньорство в синоним на корупцията. Законът може или да узакони тези форми на партньорство, или да вкара достатъчно ясни правила, за да убеди преди всичко местната власт и обществеността, че от тях наистина има полза. В момента цари нормативен хаос, изгоден най-вече за бюрократа. Защото публично-частното партньорство се визира и в Закона за концесиите и в този за обществените поръчки, но това далеч не са единствените варианти за осъществяване на договор. Съществуващото законодателство се поправя постоянно, а в практиката изобилстват случаи, когато критериите се правят за конкретна фирма, предварително избрана за победител. Коментира се и създаването на поредната държавна агенция - Агенция за публично-частно партньорство. Бизнес и държава обаче са почти категорични, че е по-добре несъвършен закон, отколкото липсата на такъв. Какъвто и да е той, няма да е готов през близката половин година. Но се очаква да бъде предложен навреме - преди избори.