Валерий Зайцев Очаква се днес конституционният съд на Чешката република да се произнесе върху сложния казус – дали Лисабонският договор е в синхрон със законодателството на страната. Какво ще бъде решението на магистратите, никой не може да каже. По-важният въпрос обаче е друг – защо най-високопоставените съдии в централноевропейската държава се заеха с разрешаването на този проблем? Вариант едно – натиск от страна на държавния глава на Чехия Вацлав Клаус, който съвсем не е сред най-горещите привърженици на Европейския съюз. Малко вероятен, защото съдебната власт, поне по идея, е независима от волята на управляващите. Вариант две – страх на управляващите в Чехия да не се повтори ирландското “Не” от 12 юни. Вариантът не е за подценяване. Особено ако се вземе предвид холандското Nее и френското Nо на проектодоговора за Европейската конституция отпреди три години, заплахата чехите да кажат вместо Аno, Ne изглежда видима. Един отрицателен отговор на основополагащия за бъдещето на Европейския съюз документ от страна на присъединилата се през 2004 г. бивша комунистическа държава би подкопал допълнително устоите на бъдещата архитектура на изграждането на нова Европа. Текст от 230 страници Добре е да припомним, че именно поради себични национални опасения холандците, французите и ирландците отхвърлиха общата конституция. И докато Дъблин е против, новият евродоговор не може да влезе в сила. А чешките конституционни съдии са призовани, освен да постановят съвместимостта на Договора от Лисабон с националното законодателство, да си кажат и експертното мнение. Те са натоварени и с тежката задача да разберат текста му. Написан с високопарни фрази и тежък език с обем около 230 страници, Договорът за реформи, както също е известен Лисабонският договор, приет почти преди 1 година от ръководителите на правителствата и държавните глави в португалската столица, е трудноразбираем за средно статистическия гражданин. Именно тук се крие подводният камък, спъващ бъдещето на ЕС. А всъщност Брюксел се опитва да направи управлението по-достъпно за гражданите. Това е заложено и в член. 8Б, алинея 4 от Лисабонския договор, който обаче е формулиран абсолютно неразбираемо. Той гласи, че 1 млн. жители от различни страни - членки на ЕС, имат правото да направят на Европейската комисия предложение “в рамките на предоставените пълномощия по въпроси, за които тези граждани смятат, че за целите на прилагането на договорите е необходим юридически акт на съюза”. А просто можеше да бъде написано, че имат право да поискат референдум. Това вече намери своето приложение в интернет. В Групата oneseat.eu повече от 1 млн. души сложиха подписите си за една централа на Европейския парламент – само в Брюксел. Участниците се мотивират с факта, че разходите за пренасянето на необходимата документация за провеждане на пленарните сесии от белгийската столица до френския град Страсбург са големи. ЕП има свои офиси и във Великото херцогство Люксембург. Това, естествено, е свързано с големи разходи. Има и още нещо, което плаши чехите, а именно заложеният принцип на пропорционалност на националното представителство в Европейския парламент. По силата на чл. 9А, ал.2 неговият състав не трябва да превишава 96 души от страна членка, а общият брой на парламентаристите в Брюксел и Страсбург не трябва да надвишава 750. В момента в ЕП заседават 781 депутати. Понеже Европейската комисия е орган на изпълнителната власт и чехите се страхуват от намаляване броя на еврокомисарите това от своя страна означава, че Чехия, както и всяка по-малка държава от 27-те членки, може да се лиши от своето представителство в ЕК. Защото Лисабонският договор предвижда намаляването на евродепутатите, избрани в Чехия, от 24-ма на 22-ма. Това важи почти в същата степен и за България. Така че по време на предстоящите избори за Европарламента през следващата година на територията на страната ни ще се избират 17 представители вместо сегашните 18. Все пак светлина в края на тунела за еврооптимистите има. Преди известно време премиерът на Чехия Мирек Тополанек даде надежда на привържениците на Лисабонския договор чрез метафората: “По-добре да прегърна германския канцлер, отколкото руската мечка”. Но в същото време той допълни, че неговите възражения спрямо Лисабонския договор остават в сила. Така че, както казва полският автор на епиграми Станислав Йежи Лец: “Не се радвайте от светлината в края на тунела, тя може да е от идващия насреща влак.”