Мила Григорова Страховете от увеличаване на безработицата се засилват, но общите икономически очаквания на хората у нас се запазват стабилни. Това разкри последното представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. След появата на информация за вероятни съкращения в някои големи предприятия и свързаните с тях браншове процентът на българите, които се страхуват от увеличение на нивото на безработицата, нарасна почти двойно (от 14 на 27%). Обективните статистики за реалното ниво на безработицата сочат, че засега няма място за паника. Измерваната от Агенцията по заетостта безработица се движи в рамките на 5-6%. Социологическите данни от изследването ни през ноември също сочат запазване на нивото на безработица от последните 6 месеца - около 8-10%. Движение нагоре няма. Тук е необходимо да се направи важната уговорка, че социологическите данни няма как да са напълно сравними със статистическите, доколкото двата вида данни измерват различни неща. Агенцията по заетостта мери регистрираните в бюрата по труда безработни, докато социолозите мерим самооценка: имате ли постоянна работа или не. Затова е уместно да се сравняват тенденциите, не точните проценти. Тъкмо тенденциите в случая сочат едно и също: безработицата у нас е в постоянен спад в последните минимум 2-3 години. През целия този период немалко хора у нас, пазещи горчивите спомени от периода на прехода – през 2001 г. безработицата е около 22% - продължаваха да се опасяват „по принцип” от оставане без работа. Резултатите от изследването сочат известно „изостряне” на старите страхове дори ако е ясно, че кризата едва ли ще удари всички сектори на икономиката едновременно и изведнъж. Въпреки страховете от безработица общите икономически очаквания на населението остават стабилни. Изследването отбелязва дори известен проблясък на оптимизъм – с 8% спрямо миналия месец са намалели българите, смятащи, че положението в страната се е влошило в последните 12 месеца. Не се наблюдават и признаци на влошени самооценки за личното и на семейството материално състояние. Като цяло данните сочат, че в рамките на традиционния за българите песимизъм очаквания за резки икономически падове и ново масово обедняване няма. Публичното говорене за финансова криза, съкращения и т.н. поражда известни страхове за нивото на безработицата, но без очаквания за влошаване на икономическата ситуация или личното материално положение. Разбира се, материалното положение е и ще бъде по-добро за едни и по-лошо за други. Като цяло хората ще се насочат към свиване на харчовете и по-голяма предпазливост в семейните финанси изобщо, но не и към режим „оцеляване”. Което впрочем е тенденция не само в страните от ЕС, но и в глобален мащаб. Изследването е проведено през първите две седмици на ноември, национално представително е и обхваща 1006 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.