Пиршеството на просителите
Град Валехо в Калифорния е разорен. Фалирал. Под съдебна протекция. Полицията е съкратила служители, а всеки ден двете пожарни служби затварят временно – започва заличаването на основните услуги.
New York Times
Град Валехо в Калифорния е разорен. Фалирал. Под съдебна протекция. Полицията е съкратила служители, а всеки ден двете пожарни служби затварят временно – започва заличаването на основните услуги.
Ще спаси ли правителството Валехо?
Ами Филаделфия, Атланта, Финикс? Те поискаха $50 млрд. спешен заем. Преди години близък приятел загуби семейния си 75-годишен бизнес в Пистбърг заради срива на стоманената индустрия. Федералното правителство не си помръдна пръста, за да спаси малката му компания.
Когато фабриките за алуминий в Спокейн, Вашингтон, бяха оглозгани до кокал от корпоративните нашественици и работниците в града, където израснах, загубиха най-добрите служби, съветът на правителството към хората, останали без дом, кола и достойнство беше: „Научете се да сервирате.“
И когато този град с население от 120 000 души, едно от малкото места в района на Залива на Сан Франциско, където хората със среден доход можеха да живеят добре, обяви фалит по-рано тази година, единственото, което се случи, беше, че той се превърна в дискусионна тема на оядените профсъюзи.
Данъкоплатците – боговете на икономиката
Ще ни се да мислим, че свободният пазар избира кой да победи и кой да загуби. Но в идеалния вариант това е така само в републиканския „Дисниленд“. Онова, което остана от тази илюзия, беше пометено от думите, които в бъдеще ще са началното изречение на повечето магистърски тези по икономика: „Когато президентът Буш национализира банковия сектор през 2008 г. ...“
И така, днес достигнахме момента, в който данъкоплатците се превърнаха в богове за американската икономика. Онова, което се случваше през последния месец във Вашингтон, прави всяка европейска планова икономика да изглежда инициативна. Нека бъдем честни относно този монументален експеримент, който преживяваме. Не става въпрос за временни решения или междинни заеми, или мостове към новия ден. Ние прехвърляме един трилион долара към Тях, защото тези пари се очаква да помогнат на Нас, за да не затънем като Тях.
Схванахте ли? Никой друг не схваща, особено онези, които движат схемата. Досега спасителният план се оказа пълен провал в съответствие с практиката на Буш на окаяна некомпетентност при всичко, до което се докосне. Облечените в сини костюми просяци пред сградата на Конгреса в САЩ тази седмица бяха изпълнителните директори на големите три американски автомобилостроителя – обеднелите динозаври, които ни дадоха „Хамър“-ите, за да може всеки жител на предградията да измине трите километра до местната бакалия от веригата Trader Joe’s.
Видяхте ли ги как се гърчеха като червеи, докато се опитваха да отбягнат въпроси от рода на: защо са им парите на данъкоплатците, при положение че правят автомобили отвъд океана; защо продължават да създават превозни средства, които никой не иска да купува и защо прахосват пари за пръстени на Суперкупата?
Осребряване на чекове
В понеделник акциите на Ford Motor се търгуваха за почти $1. Когато дори Мит Ромни, който обеща на мичиганските гласоподаватели, че няма да има повече безработица, иска да захвърли американските автомобилостроители на боклука, осъзнаваме, че камбаната бие за теб, Детройт.
Вероятно няма да получат нищо от отиващото си правителство. Банкерите и застрахователите извадиха късмет, че успяха да се докопат до спасителния план, преди той да се изчерпа. Кой с пълни, кой с празни ръце, всички се втурнаха да осребряват правителствени чекове, преди кредиторите да са сграбчили всичко.
Следващата седмица ще е някой друг – дали университети, дали държавни управления, може би дори собственици на вестници ще фалират заради това, че читателите им вече предпочитат безплатните новини в интернет.
„Всеки се реди на опашката сега“, каза кметът на Ню Йорк Майкъл Блумберг миналата седмица. „Няма сектор, който да не иска правителствена помощ.“ Автомобилните компании и градове като Валехо са в беда поради няколко причини. Криза на просрочените ипотеки и кредитният крънч замразяват парите навсякъде точно в момент, когато компаниите и правителствата трябва да изплатят много повече осигуровки, отколкото могат да си позволят.
Близо 300 служители в този град на около 49 км от Сан Франциско означават над $100 000 на година за заплати и осигуровки. След пет години общата сума в разплащателната ведомост гарантира на всички полицаи и пожарникари доживотна здравна осигуровка.
Но тази ситуация никога не е могла да се поддържа без негативни последствия. И сега, когато магазините са затворили заради фалит, а посредниците при продажба на недвижими имоти са разпънали плакати „Продава се“ на фасадите на празни, изоставени жилищни сгради, пирамидата се разпадна.
Всичко това означава, че ни е необходима радикална промяна, когато новата администрация и новият Конгрес започнат управлението си. Новият началник на кабинета на Белия дом Рам Емануел загатна, че един президент, като Обама, може да направи именно това с думите, че администрацията „ще се цели надалеч и надълбоко“. Ако индустриите или дори средно големи общини, като Валехо, се освободят от част от общественото си бреме, те биха били по-гъвкави по време на криза, продължава разсъждението си той.
Имащи срещу нямащи
General Motors поддържа повече пенсионери, отколкото настоящи работници. Ако сте обикновен данъкоплатец без здравна осигуровка или плащате по $12 000 годишно на свободния пазар, за да покриете здравните осигуровки на семейството си, ще се запитате трябва ли да давате пари чрез спасителния правителствен план за някого, който е доста добре осигурен.
Споровете настройват хората едни срещу други, имащите срещу нямащите. Защо да не опазваме околната среда? Защо да не създадем достъпни за всички здравни грижи? Или пък да се обединим за икономически стимул? Всичко това с една обща цел. Какво ще стане, ако тези $700 млрд. бъдат използвани за цялостен ремонт на американската икономика, а не за да бъдат отклонени към самите тези, които създадоха проблема?
„Няма учебник, който да ни покаже как да действаме по време на криза, с каквато се сблъскваме за първи път“, каза финансовият министър Хенри Полсън тази седмица в опит да обясни, че всичко, което е опитал да направи досега, е пропаднало и че измисля решенията си в движение.