Радостин Генов, председател на Асоциацията на безмитните оператори Причината България да вземе решение за закриване на безмитните магазини беше една препоръка на Европейската комисия (ЕК). Преди приемането на доклада за напредъка на страната в областта на вътрешните работи и правосъдието през юли тази година в няколко изречения ЕК каза, че съществуването на безмитни магазини и бензиностанции по границите на България с Турция и Сърбия е източник на корупция и организирана престъпност. Подобна несъстоятелна теза беше провокирана от факта, че в ЕК бяха представени категорично неверни данни от Центъра за изследване на демокрацията. Но Европарламентът взе решение във вторник, че спрямо безмитната търговия не трябва да има дискриминационни решения – тоест, ако България не изпълни това решение, това означава, че тя не е страна - член на ЕС и нейните политически решения се диктуват от някъде другаде. Интересно ще бъде да се разбере откъде – дали някъде зад граница или пък от корпоративни интереси тук, в България. И второ – ако България не изпълни това решение, ще бъдем подложени на санкции, тъй като сме членове на ЕС и сме длъжни да следваме общоевропейска политика. Така че пред българските политици в момента има два въпроса - дали сме страна - член на ЕС, и парламентаристите следват европейската политика, която разрешава безмитната търговия като част от общите мерки за борба с настъпващата криза. Или пък тези решения се диктуват не от ЕС, а от корпоративни кръгове. От асоциацията на безмитните оператори не е тайна, че ние не работим с български депутати, а с представители от ЕНП на страни - туристически държави, членки на ЕС. Именно те защитиха като антикризисна мярка запазването на безмитната година поне до 2016 г. Хората, с които си сътрудничим, са гръцки, португалски, испански депутати от ЕНП, както и с всички представители на страни със силно изразен туристически опит, чиито граници са външни за ЕС. За отбелязване е, че тези хора мислят с главите си - предлагат пакет от мерки, една от които е възстановяване на безмитната търговия, за да се преборят с кризата. Това е логично, защото един от белезите на финансовия срив е липсата на свежи пари. Така че какво мислят българските депутати, не е важно – те трябва да отговорят на този въпрос: дали следваме ЕС или някой, който диктува икономически решения тук. Изчисленията сочат, че българската хазна губи само от безмитната търговия като данъци и такси суми от порядъка на 42 млн. лв. Те са разпределени така: 10 млн. лв. данъци от безмитните магазини, 21 млн. лв. от безмитните бензиностанции и около 11 млн. лв. данък върху оборота Да не говорим, че този тип търговия кофинансира машиностроенето, а строителните заводи създават допълнителни работни места. Губи и банковата система. Става дума за около 1 млн. лева от нашите финансови операция. Четвърто – държавата губи ликвидност и свежи пари от порядъка на 270 млн. лева. В тази ситуация има две решения. Или България ще докаже, че е член на ЕС и следва общоевропейската политика, като не взема дискриминационни решения спрямо безмитната политика. Това означава веднага да възобнови дейността им при изключителен контрол и като разчисти корумпирани митничари по ГКПП-та. Или да се ослуша и да тръгне към процедурни политически хватки, като например конкурси, в които да постави неизпълними условия за действащите безмитни оператори. Те могат да бъдат от типа на: искат се обороти от 5 млрд. лв. или пък се поставя условие да има дистрибуция от последните пет години от 15-20 държави, или пък да се въведе в залата на ГКПП търговски площи, чиято инфраструктурна ангажираност заедно със строителна ангажираност да бъде от порядъка на 2 млн. лв.- нещо, което никой от нашите безмитни оператори не може да си позволи. Подобен ход би означавал, че този пазар е закрит у нас, за да се предостави на някой друг играч.