Изборите в Украина са само поредният етап от дългата властова криза в една дълбоко разделена държава. На практика това са два етноса, тъй като говорят различни езици, молят се в различни църкви и гледат в различни посоки – единият на изток, а другият на запад. Едните мразят Русия, другите предпочитат да се върнат под нейното крило. На какво се дължи чудото, че въпреки всичко Украина не се се е разпаднала? Че устоява и на външния натиск, и на центробежните сили отвътре? Това е силната президентска институция. Тя е коректив на парламентарния волунтаризъм, именно тя запазва единството на нацията. . По конституция украинският президент има много повече пълномощия от българския, което го прави нещо като гарант на законодателната почтеност. Преди няколко месеца част от десните депутати се преместиха в проруския блок. Президентът реши, че това променя волята на избирателя, разпусна парламента и насрочи нови избори. Какъв е резултатът? Такъв, какъвто реши народът суверен. И така трябва да бъде. Щом си сменил ориентацията си – яви се отново на избори. Българският преход щеше да протече много по-разумно, ако президентът имаше тази опция. Колко пъти партиите се цепиха и люспиха, колко пъти лявото се оказваше дясно, а дясното изпадаше в левичарски уклон. Колко пъти избирателят се оказваше в ролята на измаменото камилче. Ако парламентът имаше външен коректив, избран пряко от народа, той щеше да избегне много от плътските съблазни, на които се отдаде. Каквото и да ви пеят парламентарните гугутки, силната президентска власт е изключително полезна за здравето на нацията и на народа. И обратното – парламентарният абсолютизъм води до разпад на институциите и тяхната подмяна с неформални кръжоци. Като например регентският съвет, този конспиративен триумвират, която решава абсолютно всичко, което става в България.