Асошиейтед прес Като студент по право в Лисабон в края на 60-те години Жозе Мануел Барозу разпространил забранен запис на "Жьо т'ем, моа нон плю" - френска еротична песен, която португалският фашистки диктатор бил забранил като твърде нецензурна. "Не можех да си купувам книгите, които исках. Нито да слушам музиката, която харесвах", каза Барозу, който днес е начело на Европейската комисия. "За моето поколение Европа беше прицелна точка за хората, които искаха свобода и демокрация." Европейският съюз съществува вече 50 години и някогашните диктатури като Португалия на Барозу, а отскоро и бивши комунистически страни като Румъния и България, се присъединиха към общността. И мирът се възцари в региона до такава степен, че самата заплаха от война е почти забравена. И все пак, докато европейците се готвят за бляскаво и тържествено отбелязване на половинвековния юбилей в Берлин, много хора в региона гледат напред със страх. Те се тревожат от глобализацията, струва им се, че са неспособни да осъществят реформите, които са им необходими, за да възвърнат своята конкурентоспособност, борят се да интегрират милиони имигранти – предимно мюсюлмани, и търсят посоката в момент, когато големите мечти на ЕС за приемане на конституция, която да придаде официална форма на съюза и да го задълбочи, са потъпкани. Криза на доверие На 24 и 25 март догодина, когато ще отбележат 50-ата годишнина от подписването на Римския договор, лидерите на ЕС трябва да приемат декларация с надеждата да разпалят отново ентусиазма към европейския проект - най-вече чрез съживяване на перспективите за конституция. Германският канцлер Ангела Меркел, която ще бъде домакин на срещата на върха, се изправя пред тежката задача да убеди останалите лидери, че конституционният договор, който ще опрости процеса на вземане на решения и ще издигне международния статут на ЕС с учредяването на длъжностите президент и външен министър, не е унищожен. Мнозина обаче смятат, че суетенето около конституционния договор е просто симптом, че в ЕС има по-дълбок проблем, който му пречи да се приспособи към предизвикателствата на новото хилядолетие - по-специално издигането на Китай и Индия като световни сили. Няколко европейски правителства се опитаха да реформират високоплатения труд и социалното благополучие на Европа, но трябваше да отстъпят пред яростните протести. Кризата на доверие, която изпитва ЕС, се преценява в светлината на почти изчезналия стимул за разширяване, който е основното средство на Европа да приложи своята философия на "меката сила", за да проектира демократични реформи в бившите диктатури. Барозу е умерен оптимист за бъдещето на ЕС през XXI век. "Глобализацията е факт. Можем ли да я приспособим към нашите интереси и ценности? Смятаме, че можем", каза Барозу, но само ако държавите от ЕС се обединят по стоящите пред тях предизвикателства - "от енергийната сигурност и промените в климата до международния тероризъм".