Петкан ИЛИЕВ „Цените на петрола поставят поредните рекорди” – такива бяха заглавията в пресата преди 3-4 месеца, подобни са и сега. Само че през лятото цените достигнаха своя връх от близо 150 долара за барел суров петрол, сега те наближиха прага от 50 долара за барел, като това е най-ниското й ниво от три години и половина насам. Танцът на цените нагоре и надолу обаче не е приятен нито на страните производителки, нито на страните – потребителки на петрол. Подобни резки промени само водят до шокове в световните икономики и не им позволяват да се адаптират към определени ценови равнища. Петкаратното увеличение от 30 долара за барел през 2001 година до близо 150 долара в края на лятото беше най-голямото преразпределение на богатство в историята на човечеството. Страните – членки на ОПЕК, си докараха над 1 трилион долара. Кои са обаче приемливите равнища за световните стопанства? Дали това е ниската или по-високата цена? Според катарския министър-председател справедливата цена за барел петрол трябва да бъде 70-90 долара. Други експерти считат, че долният праг, под който държавите проиводителки биха търпели «загуби», е около 50 долара за барел. Руското Министерство на финансите засега не променя прогнозите си до 2023 г. за средна цена на петрола от 65-70 долара за барел. Краткосрочната прогноза е за 2009 г. – 50 долара за барел, 2010 г. – 55 долара, 2011 г. – 60 долара. Като се счита, че бюджетът на Русия ще е балансиран, ако цената за барел е не по-малко от 70 долара. Какво наду цените на черното злато? Основната причина „черното злато” да е толкова скъпо и да продължи тази тенденция през 2008 г. е прекалено високото търсене на световния пазар, което не получава адекватна „подкрепа” от страна на предлагането от производителите. Показателна в това отношение е и прогнозираната тенденция в доклада „Глобални рискове 2008” за сериозно покачване на цените на петрола и газа поради 10-процентно намаляване на доставките. Същевременно високата стойност на петрола в никакъв случай не бе свързана с някакви фундаментални фактори, а е по-скоро спекулативно формирана. При изнервеност на пазара и обезценен долар когато големите инвестиционни банки, взаимни фондове, финансови институции като Goldman Sachs и Morgan Stanley и др. финансови играчи, които инвестират в петрол с темпове, съизмерими с реалното търсене на „черното злато”, от индустрията е много лесно да се преекспонира всяка косвена политическа или икономическа новина и да прави пазара нестабилен. Според анализатори „високите цени на черното злато се определят от момчетата с бели якички в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт и Токио". Още на 12 октомври 2006 г., министърът на енергетиката на САЩ заяви, че ОПЕК вече не контролират цената на суровината, тъй като картелът е изгубил надмощие в битка с финансовите институции. Дялът на спекулативния капитал във фючърсната търговия с петрол марка WTI на Нюйоркската борса е нараснал до 70%, сочи анализ в The Wall Street Journal. През 2000 г. този показател е бил 32%, т.е. делът на спекулативния капитал на петролния пазар за 8 години е нараснал повече от 2 пъти. В крайна сметка световната икономика се "уплаши" и черното злато поевтиня близо 3 пъти в рамките на по-малко от половин година. Световната икономика ще претърпи крах при цени на петрола от 200 долара за барел според агенция Bloomberg позовавайки се на анализатора от Deutsche Bank Адам Земински. "Следващата стъпка след достигането на 200 долара е глобална рецесия и лоши новини за всички". Този коментар бе по повод прогнозата на Goldman Sachs за повишаване за следващите 1,5-2 г. до равнища 150-200 долара за барел. Това обаче засега не се случва и въпросителните около цените на петрола остават, но в обратна посока: защо цените се сринаха почти 3 пъти само за няколко месеца? Когато става дума за спекулативни пазари, не трябва да се разчита на някаква яснота. Например световните цени на петрола нараснаха от 3,51 долара за барел през 1973 г. до 38,34 долара за барел през 1981 г. И едва ли някой вярваше, че те ще паднат. Защото се считаше, че резервите от природни ресурси в света не могат да удовлетворят потребностите на увеличаващото се население. Разпространи се вярата в новата епоха на вечно високи цени на петрола. През 1985 г. изведнъж цените започнаха да падат. Намаляването от 30,35 долара за барел през октомври 1985 г. до 10,43 долара за барел през март 1986 г. се превърна в истински шок. Подобна е ситуацията и сега. Само че при други равнища на цените. Причините бяха политически и свързани главно с несъгласуваността в действията на членовете на ОПЕК. Неслучайно и при сегашния срив страните – членки на картела, насрочиха извънредно заседание в Кайро на 29 ноември при планирана среща за 17 декември в Алжир. Цените на петрола, както и на другите суровини, се определят не само от динамиката на търсенето. Това са спекулативни стоки, т.е. тяхната цена днес зависи от очакванията за спад или растеж на цените в бъдеще. Потвърждавайки влошеното състояние на американската икономика, която е най-големият потребител на петрол в света, щатското правителство отчете понижение на БВП на страната с 0,3 на сто през третото тримесечие. Нещо повече, спадането на цената на петрола под 60 долара за барел беше свързана с преоценка на очакванията за ръста на търсенето в Китай и поскъпващия долар. Между другото зависимостта между валутния курс евро-долар и котировките на петрола е особено видима през последната година. В периода от 1999 до 2004 г., корелацията между цената на долара и тази на петрола е била 1%, докато днес тя е достигнала фрапиращите 52%. С други думи очакванията за криза и реалността на рецесията в Европа са фактори, които тласкат цените на черното злато надолу. Какво означава тази несигурност на петролния пазар за българската икономика? Една възходяща тенденция на цените на суровия петрол в рамките на 20-30% през годината би надуло цените на стоките и услугите с 1-2%. По-негативната реакция (вкл. и поради повишените акцизи на горивата) обаче е свързана с допълнително посивяване на сектора. Оценките сочат, че около 30% от пазара на течни горива у нас е в сивата част на бизнеса. По експертни оценки годишните загуби за бюджета от продажбата на нестандартни горива, на горива без документи и такива, внесени контрабандно, варират от 600 до 800 млн. лв. годишно. При подобен скок на цените на горивата тези загуби могат да надхвърлят 1 млрд. лева. В крайна сметка ефектът върху бюджета ще е позитивен, защото по-високите ценови равнища на горивата, респекивно на останалите стоки и услуги, ще провокират т.нар. инфлационен данък, т.е. повече пари в хазната. При сегашния спад на петролните цени обаче трудно можем да очакваме адекватна ценова реакция на стоките и услугите, включително на горивата, тъй като инфлационните очаквания си остават и те се калкулират ценово. Единствените „печеливши” ще са собствениците на автомобили, които макар и временно ще си отдъхнат от големите разходи и ще карат с „евтино” гориво.