Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ 44% от сънародниците ни биха гласували за запазване на българския лев като валута в страната, ако в момента се проведе съвсем хипотетичен национален референдум по въпроса. Това сочат данните от току-що приключилото редовно месечно социологическо допитване на общественото мнение на ББСС „Галъп интернешънъл“, проведено по поръчка на в. „Класа“. Всеки трети би предпочел въвеждането на еврото още сега, останалите се колебаят. Най-големи поддръжници на приемането на единната европейска валута възможно най-скоро са хората с материално положение над средното (62% подкрепа), както и по-младите, мобилни и по-добре информирани българи: тези, които пътуват много, редовно използват интернет, знаят чужди езици и т.н. Почти всеки втори (45%) от това така наречено по-модерно поколение би гласувало за въвеждането на еврото сега, ако такава възможност има, разбира се. За тях замяната на лева с евро е икономически оправдано и не на последно място – би улеснило техния живот. Съответно, най-силно подкрепят запазването на лева възможно най-дълго време по-възрастните и хората с по-ниски доходи. Основната причина не е свързана с прилив на патриотизъм, а със съвсем прозаични опасения от ново „закръгляване” на цените нагоре. Любопитното е, че промяна в нагласите по този въпрос спрямо 2007 година на практика няма. Може би тъкмо благодарение на световната финансова криза левът продължава да изглежда по-сигурното икономическо убежище за България. Вероятно и по-високите лихви по депозити в лева са фактор за предпочитанията към родната валута в момента. Макар че те вървят и с по-висока инфлация, и с по-високи лихви по кредитите. Явно обаче хората са достатъчно убедени в стабилността на лева и не търсят масово в еврото по-голяма сигурност за спестяванията си. Поне към момента. Наблюдава се все пак ръст на колебаещите се, несигурните в избора си лев или евро, но като цяло залагащите на родната валута остават значително повече. Ако в икономиката българите виждат в момента някакви предимства в родното, а не в европейското положение, в политиката и съдебната област нещата стоят точно по обратния начин. Институциите на ЕС - парламент, изпълнителна власт, висша съдебна власт, се радват на много по-високо доверие, отколкото българските такива. Разбира се, фактът, че мнозинството българи са чували за съответните институции, съвсем не означава, че са достатъчно наясно как те функционират, но доверието в аванс, в пъти по-високо, отколкото за която и да българска институция, е налице. Например, цели 72% от българите признават, че не са запознати с дейността на Европейския парламент. Едва 31% от хората с висше образование са наясно (и то само в общи линии) с това какво прави институцията, в която изпратихме наши депутати миналата пролет. Това обаче не пречи на 40% да одобряват по принцип дейността на Европейския парламент спрямо едва 12% доверие в българския. Сред по-високо образованите, икономически най-активните, хората със средни или малко над средните доходи общото одобрение и към Европейския парламент, както и към която и да институция на ЕС и ЕС като цяло, е над 65%. В резултат един съвсем хипотетичен референдум на тема валута би запазил лева, но по-голямата част от хората у нас биха гласували за увеличаването на правомощията на ЕС в страната. Нещо повече, процентът анкетирани, които не подкрепят едно хипотетично разширяване на ролята на институциите на ЕС при вземането на важни решения у нас, е спаднал с 10% през 2008 година в сравнение с 2007 г. – от 28 на 18%. Разбира се, ЕС има своите правила и строги дефиниции докъде се простират правата и отговорностите на европейските институции във взимането на важни решения в сравнение с националните такива във всяка страна. Така че желанието на българите „да дойде ЕС и да оправи всичко” е неосъществимо на практика. Показателно е обаче, че въпреки все по-суровото и критично отношение на институциите на ЕС към България през 2008 г., мнозинството българи биха избрали едно хипотетично „изцяло европейско” управление. Изследването е проведено през първите две седмици на октомври, национално представително е и обхваща 1000 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.