ДПА За да могат наистина да разберат руските предложения в областта на европейската сигурност на руския президент Дмитрий Медведев в Ница, лидерите на Европейския съюз трябва да си дадат сметка за важността на една дума: бистро. Легендата разказва, че френската дума "бистро" идва от руската "быстро", означаваща "бързо", и е "донесена" в Париж през 1814 г. от казашките войници, които окупирали града и имали навика да крещят тази дума на мотаещите се келнери. Въпреки че според специалистите по етимология произходът на думата в най-добрия случай не е доказан, тя е залегнала в съзнанието на французите като символ на богатството и арогантността, с които се славят руснаците в чужбина. Казашки обноски Никъде този образ няма толкова силно отражение, както в Ница, която сега е любимо място на руските олигарси и където изисканите ресторанти могат да се похвалят с меню на кирилица, а персоналът редовно се оплаква от истинските казашки обноски, присъщи на поне някои от славянските им клиенти. "Те са толкова груби - богатите руснаци и украинци са най-лошите ни клиенти. Отнасят се с персонала като с животни", каза пред ДПА служител в рецепцията на хотел. Някои наблюдатели твърдят, че различията са културни и че поведението, което за европейците е безочлива грубиянщина, в Русия се смята за признак на важност или делова прямота. Но през последните години руската дипломация започна да показва признаци на същата арогантна култура в стил "бистро" с увеличаваща се националистическа реторика, на която в Русия се гледа като на знак за възраждането на страната. "Тя показва, че Русия се завръща и че е велика сила", каза пред ДПА Ханс-Хенинг Шрьодер, който ръководи изследванията за Русия в Германския институт за международна политика и сигурност. Лилия Шевстова, старши изследовател в центъра „Карнеги“ в Москва, е стигнала до подобен извод в онлайн статия, публикувана по-рано този месец. Според нея водената отскоро агресивна руска външна политика е за вътрешна употреба и е предназначена да изгради консенсус. "Патриотизмът, съсредоточен върху идеята за намиране на враг и за противопоставяне на враждебното обкръжение, се оказва доста успешен, макар и не нов начин за укрепване на единството", писа тя. Тази самоувереност достигна равнища, невиждани от Студената война, през август тази година, когато Русия нахлу в Грузия и окупира голяма част от страната, която се стреми към членство в НАТО, като внесе объркване сред западните дипломати. Само няколко дни по-късно заместник- главнокомандващият руската армия предупреди Полша, че срещу нея може да бъде предприето ядрено нападение, ако на територията й бъде изградена база за противоракетна отбрана. А на 5 ноември Медведев каза, че ако плановете на САЩ бъдат приведени в действие, неговата страна ще разположи ракети в анклава Калининград, който граничи с членките на ЕС и НАТО - Полша и Литва. Дипломатическа пречка „Ракетният щит и разширяването на НАТО са явно червени линии за Москва ... Русия мисли, че възвръщащото й се влияние и самоувереност би трябвало да бъдат приети от останалите, особено от САЩ", каза Тома Гомар, директор на центъра за Русия във френския Център за международни отношения. Анализаторите твърдят, че арогантната, агресивна дипломация в стил "бистро", която характеризира възвръщането на силата на Русия, сега се оказва дипломатическа пречка, което е парадоксално. "Колкото повече Русия си позволява насилническо и заплашително поведение към съседите си, толкова повече тя ги настройва срещу себе си", писа в статия преди срещата на върха ЕС – Русия Майкъл Емерсон, ръководител на изследванията по сигурността в намиращия се в Брюксел Център за изследвания на европейската политика. Руската дипломация напоследък по някои въпроси като разширяването на НАТО и американския ракетен щит се основава главно на негативни тактики, опиращи се на влиянието й върху някои съюзници като Германия, за да се блокират решенията на НАТО, и на открити заплахи, за да се противопостави на американските планове. Но за да прокара идеята за ново споразумение за сигурността в Европа, Медведев ще трябва да спечели не само одобрението на съюзниците, а и съгласието на отдавнашните критици като Полша, Великобритания и САЩ. А тези страни едва ли ще се вслушат особено в режима, който наскоро нахлу в един от ключовите съюзници, каквато е Грузия, и заплаши друг - Полша – с ядрена война. Руските дипломати "ще трябва да променят реториката си, ако искат да внушават доверие", каза Гомар. "Дипломацията със САЩ и ЕС не може да се основава на заплахи. Русия ще трябва да се откаже от използването им, ако иска да си осигури възможност за маневриране (за нейните предложения)", заяви Шрьодер. Така че, ако Медведев иска да бъде приеман сериозно на масата за преговори, той може би трябва първо да излезе от бистрото.