В. „Ню Йорк таймс“ Финансовото министерство на САЩ в сряда официално се отказа от първоначалната си стратегия за 700-милиардния план за спасение на финансовата система, след като представители на администрацията признаха, че банките и финансовите институции са все така неблагосклонни към заемоискателите. В оставащите малко повече от два месеца от управлението на президента Буш министърът на финансите Хенри М. Полсън се надява да довърши плана за нова голяма кредитна програма, която ще бъде ръководена от Федералния резерв и чиято цел е да отключи затегнатия пазар на потребителски кредити. Програмата, която е все още в подготвителен етап, за пръв път ще използва спасителните фондове специално в помощ на потребителите, а не на банките, заемоспестовните институции и компаниите от Уолстрийт. Представители на финансовото министерство заявиха, че се надяват да отделят около $50 млрд. от спасителния фонд в нова заемна институция, която да помага на компаниите, които издават кредитни карти, дават студентски кредити и заеми за покупки на коли. Според плана министерството ще даде 5% от парите за заемите, а частни инвеститори ще предоставят около 20 пъти повече чрез закупуване на облигационни инструменти, емитирани според условията на новата програма. Министерството получи разрешение от Конгреса да изхарчи умопомрачителните $700 млрд. – отпуснати наведнъж бяха $350 млрд., а други $350 млрд. Конгресът трябваше да одобри по бързата процедура. Въпреки това обаче нито парите, нито времето стигат на Полсън. Обезсърчени инвеститори Новините от сряда, че правителството няма да купува проблемни ипотечни активи, както и поредицата данни за лоши корпоративни приходи обезсърчиха инвеститорите. Това доведе до спад на пазарите за трети пореден ден в рамките на седмицата. Индустриалният индекс Dow Jones падна средно с 411,30 пункта (4,7%) до близо 8282,66. Финансовото министерство вече отдели около $290 млрд. От тях $125 млрд. бяха отпуснати за деветте най-големи банки и инвестиционните кредитори, $125 млрд. отидоха при публично търгуваните регионални банки, а с останалите $40 млрд. се увеличиха средствата за спасяването на American International Group (AIG), застрахователния конгломерат, който се срина през септември. Полсън призна, че се е отказал от плана, който пробута на Конгреса през септември и който предвиждаше министерството да закупи неликвидни ипотечно гарантирани книжа за стотици милиарди долари, за да освободи банките да възобновят нормалното кредитиране. Полсън също даде да се разбере, че няма да използва правителствените пари, за да измъква автомобилната индустрия, и отхвърли молбите на General Motors, Ford и Chrysler, както и на демократите от Сената и Конгреса. Той обаче остави вратичка за подпомагане на автомобилостроителите, като предложи да рекапитализира небанкови финансови компании, например GE Capital и CIT Financial, както и финансовите филиали на Ford, Chrysler и G.M. Демократите от Конгреса вече подготвят законодателни директиви, които да предоставят на Голямата тройка от Детройт допълнителни $25 млрд. освен онези $25 млрд. в нисколихвени заеми, които трябва да бъдат похарчени за преустройство на фабриките им за производство на икономични коли. „Последствията от един евентуален колапс на американската автомобилна индустрия ще бъдат жестоки“, казва Барни Франк, демократ от Масачузетс и председател на Комитета по финанси към Конгреса. Франк добави, че помощта ще бъде давана при стриктни условия, които да защитят данъкоплатците. Някои законодателите от Републиканската партия вече запротестираха, че се хвърлят добри пари срещу разрушителен вятър. В сряда обаче Белият дом остави отворена вратата за постигане на законодателен компромис с Конгреса. „Знам, че автомобилостроителите са важни за САЩ, казва Полсън. – Загрижени сме за индустрията.“ Но предупреди, че неговата задача е финансовият сектор – „да отпуша кредитирането и заемите“. През септември Полсън спешно натисна конгресмените да му позволят да изхарчи $700 млрд. за отпушване на националните финансови тръби чрез изкупуване на непродаваеми книжа от банките и други финансови институции. Национализация в евростил Още по времето, когато Конгресът одобри законопроекта в началото на октомври, Полсън и председателят на Фед Бен С. Бернанке вече бяха прекроили стратегията в посока, срещу която първоначално се противяха. Директното закупуване на дялове в американски банки напомня на национализация в евростил. Само преди няколко дни източници от министерството настояваха, че все още възнамеряват да купуват проблемни активи. В края на октомври обаче беше станало ясно, че План А вече е нещо като презентация. „Неликвидните активи изглеждаха правилният начин“, каза Полсън на пресконференцията в сряда. След бързото влошаване на икономическата и финансовата среда обаче той е сметнал, че трябва да се превключат скоростите. „Никога не се извинявам за промяна на подхода и стратегията, след като фактите са се променили“, защити се той. „Пазарът не помръдва“, казва анализаторът в JPMorgan Chase Алекс Роувър. Полсън обяви, че обмисля идеята да допусне частни инвеститори да наливат капитал редом с министерството, за да се увеличат ресурсите. Нова кредиторска институция Полсън разясни и че не иска да ползва спасителните пари за рефинансиране на ипотеките на собственици, които може да загубят домовете си заради възбрана. Законодателите от Демократическата партия и председателят на Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) Шийла Беър призоваваха министерството да използва $40 млрд. за разширена програма за рефинансиране на ипотеки. По думите на висши лица от министерството Фед ще създаде нова кредиторска институция със специална цел, която да заема пари в брой на инвеститорите или компаниите, които пък ще отговорят с допълнителни гаранции под формата на потребителски заеми. Фед може да покрие до 80% от стойността на тези кредити, което предпазва данъкоплатците от загуби. Министерството ще участва с 5-10% от парите за финансиране на заемите. Фед обаче ще предостави повечето от средствата, които ще бъдат набавени чрез продажба на инструментите, познати ни като търговски книжа без право на регрес.