Не е екзотика, че лидерът на френските националисти Жан-Мари Льо Пен дойде да удари предизборно рамо на „Атака“. Обикновено така се прави преди избори. Нормално е по-големият политически брат от чужбина да идва да прелее авторитет на по-малкия. Дори е добре, че Льо Пен припознава Сидеров. Това дава надежда, че „Атака“ по-бързо ще се отърси от приликите си с шпиц команда, радикално ще си поправи речника и членовете й по-малко ще налитат на бой. Вярно е, че не само във Франция, но и в цяла Европа Льо Пен е обгърнат с грозната слава на ксенофоб и антисемит. Дори и в момента в Париж го съдят, че нарекъл една високопоставена съпруга „еврейка“. Но не е известно нито той, нито негови съпартийци да са се накисвали в разпри с полицаи, в обвинения за лъжесвидетелство, в тупаници с опоненти, в съмнителни инциденти край големи магистрали. Нито пък се е чуло Френският национален фронт да се люспил и цепил заради педофилски скандали или заради шумни кавги за държавна субсидия. Така че „Атака“, подстригана с френски ножици, е по-скоро предизборна „педагогическа поема“, в която макаренковщината е заменена с льопенщина. Проблемът е в друго: че все пак става дума за предизборно фризиране, а не за истинска европейска трансформация на домораслата патриотарска агресия. И никой няма да се изненада, ако веднага щом Льо Пен си тръгне, Слави Бинев пусне таекуондистките си юмруци в реално действие, както вече се закани на думи на Бойко Борисов.