Фатме Илияз, народен представител от ДПС Крайно време е законодателят да даде зелена улица на осиновяването – тази изконна българска практика за закрила на децата, които по една или друга причина растат без родители. Досега това не се случваше поради несъвършенствата и пропуските в сега действащия Семеен кодекс. Ако не съумеем да го променим в интерес на децата, значи сме работили напразно. Проведох редица срещи със социални работници, юристи и психолози и се убедих, че в проекта за нов Семеен кодекс трябва да бъдат внесени поправки, засягащи престоя на децата в домовете. С цел той да бъде максимално съкратен. Този престой до голяма степен зависи от документите на детето, които са задължителни, за да може то да бъде вписано в регистър за осиновяване. Когато има пропуски в тази документация, те трябва да бъдат отстранени в срок не по-голям от 14 дни - за това би трябвало да се разпореди директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане. А ако все пак документите не могат да бъдат осигурени, въпросният директор събира служебно необходимата информация. Той би трябвало да има правото дори да впише детето в регистър въз основа на наличните данни. Препъникамък в осиновяването продължава да бъде липсата на нотариално заверена декларация за отказ, подписана от биологичните родители. Дошъл е моментът тя да отпадне. Осиновяване без съгласие на родителя да се допуска и когато детето е настанено извън семейството и родителят в срок до шест месеца от датата на настаняването по административен ред без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката. Изключително важно е Съветът по осиновяване да работи ефективно – тоест неговата дейност да бъде обвързана с конкретни срокове. Предлагаме в срок един месец от вписването на детето в регистъра съветът да определя за него подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписване на осиновяващия в регистъра и изразените от него предпочитания. В последните години международните осиновявания провокираха дебати в обществото, макар че практиката показва изключително положителния ефект при осиновяване на българчета в чужбина. Би могло да се помисли за засилване на контрола на българската страна върху вече осиновените деца зад граница например, в Семейния кодекс да залегне и алинеята за извършване на посещения в съответната държава на семейства, които са осиновили българчета. Болезнен е въпросът за осиновяването на деца със специални нужди – тоест на малчугани със заболявания, което е причина те да не бъдат желани от български семейства. Ето защо акредитираната за чуждестранни осиновявания организация трябва да разполага с максимална информация за такива деца, за да им потърси приоритетно родители.