Симеон Пешов, председател на Камарата на строителите в България Въпросът за готовността на бизнеса и държавата за публично-частни партньорства стои на дневен ред от няколко години насам. Проучвайки опита в Англия и Германия, установихме, че и двете страни в това отношение има какво да ни научат. Нашите европейски колеги ни посъветваха да започнем с по-малки проекти. Но законът за публично-частното партньорство трябва да обедини всички постановки от другите нормативни актове. Публично-частните партньорства са 15 вида и законът не може да се ограничава само до концесията например. Бизнесът е убеден в това, че нормативен акт трябва да има, и то колкото се може по-бързо. Преди криза, след криза и по време на криза един такъв закон дава възможност да се обединят финансовата инициатива на частния бизнес и умението да се проектира по-бързо и по-ефективно с желанието на държавата да се реализира такъв модел, за да се предостави избор на обществото. И двете страни имат какво да учат. Бизнесът да прогнозира, да проектира, въпреки че има достатъчно опит. А държавата - да се научи на повече прозрачност, доверие, по-голяма оперативност за реализация на това, което се иска. Има още един проблем - че държавата и бизнесът трябва да работят не само с убеждения, но и с добри практики, за да убедят обществото. Досега имаше не само добри, но и лоши примери и това създава голям негативизъм – особено при концесиите на водите Все още се създава впечатление у хората, че има нещо скрито, нещо се взема, краде се. Затова и политиците, и бизнесмените има какво да правят на високо и на ниско ниво - на национално и местно ниво. Между двама бизнесмени се случва партньорство, когато бъдат убедени, че печелят. Същият принцип ще трябва да се спази и при публично-частното партньорство. Държавата, бизнесът и обществото трябва да са убедени в това, за да стане масова практика. Министърът на отбраната Николай Цонев каза, че срещу отстъпено право на строеж е готов да дава имоти на отбраната, срещу което ще се получат квартири и апартаменти за офицерите. Това е прекрасна идея на публично-частно партньорство. Стига да има публичност и прозрачност. Пазарът е казал колко ще е обезщетението между частните имоти и предприемачите, такива договори вече се сключват. Ако се приложи същият принцип и при други партньорства, обществото няма да мисли, че там има корупция. Няма да коментирам примера с магистрала „Тракия“ за това дали се е получил този принцип, защото това е много сложен въпрос. Публично- частното партньорство дава ефект, когато се запазва конкуренцията която се проявява и в съдържанието на самия проект. Не бива да искаме всичко да се реши в детайли. Трябва законът да бъде общ, да дава възможност за инициативите, а пък с договарянето да се решават конкретните въпроси. Така се получи за Околовръстния път в София. Държавата прие закон при магистралите и първокласните пътища за обезщетение на собствениците при отчуждаването на имоти да използва държавна такса. А ако съдът каже после, че оценката на земята е ниска и този собственик трябва да получи повече, да си го получи. По този начин се даде възможност държавата да плати на хората предварително по своята оценка за отчуждението на имота и процесът да върви, строителството да се извършва. Но не можеше в детайли да се предположи, че един от собствениците на земя например, където трябва да се измести важен стълб с много високо напрежение, е заминал за Америка. Не можеше да се намери адресът, за да му се преведат парите. Законодателят сега трябва да го допълни, да бъдат преведени парите в някоя банка и човекът, като се върне, да му ги дадат, иначе този имот не може да бъде отчужден. Това е частен случай, който показва, че законът трябва да е по-широк. И това все още е проблем.