Антон Малчев Миналия вторник на извънредно заседание народните ни избраници обсъдиха на първо четене шест законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Най-оживена дискусия предизвика промяната, която предлагат депутатките Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон. Промяната се отнася до широко дискутирания в обществото ни съкратен съдебен процес. Все по-настоятелно се поставя въпросът доколко чрез тази процедура държавата изразява своята наказателна политика и дава своята справедлива санкция за лицата, изправени на съд. Или съкратеният съдебен процес е удобно прикритие за определени политически интереси. Особено сега, когато започва предизборната надпревара. За съжаление, случаите на обществено недоволство от прилагането на съкратения съдебен процес стават все повече. Силата на самопризнанието В продължение на четири дни Митьо Кръстев-Майстора държи в килия в дома си в с. Присово 35-годишния Красимир Величков. С настояване да прехвърли лек автомобил на друго име. Величков отказва. Тогава Майстора с приятеля си Ивайло Илиев отвеждат жертвата в горския масив на с. Геня, община Дряново. Там Величков е умъртвен по особено жесток начин. Пред съда адвокатът на Майстора заявява, че неговият клиент се признава за виновен и моли за съкратен съдебен процес. Съдът уважава искането на Майстора. Съкратеният съдебен процес "спаси" на първа и втора инстанция световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който в нетрезво състояние блъсна и уби един човек, а другият пострадал от катастрофата – Мануела, е на животоспасяващо лечение в Израел. Има и обратни случаи. Миналия понеделник районният съд в Стара Загора не даде ход на делото срещу Иван Христов, водещ на телевизионното предаване "Сблъсък". През август т.г. Иван се блъсна в боклукчийски камион в центъра на града. Според експертизата той шофирал с 2,35 промила алкохол в кръвта. Съдът предложи на Иван съкратена процедура, тъй като е направил самопризнания. Той обаче отказа и поиска да бъдат разпитани свидетели. Когато депутатите регламентираха т.нар. съкратен съдебен процес, съдиите се успокоиха, че разполагат със законов аргумент против обвиненията срещу тях, че протакат делата. Извършителите на престъпни деяния подскочиха от радост, че държавата им дава възможност да лежат по-малко зад решетките или въобще да не попадат зад дебелите стени на затвора. Адвокатите потриваха ръце, че ще им се увеличи клиентелата. Според НПК провеждането на съкратен съдебен процес става само след разрешението на съдията по делото. Основното изискване е обвиняемият да признае своята вина. След като прегледат доказателствата, заключението на вещите лица и показанията на свидетелите, магистратът и съдебните заседатели решават дали са налице предпоставки за съкратен съдебен процес. И съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, той определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройните и смекчаващи вината обстоятелства, т.е. определя наказанието под най-ниския предел или го заменя с друго. Житейската несправедливост Безспорно съкратеният съдебен процес е облекчение за съдиите и голяма привилегия за подсъдимите, твърдят независимите депутати Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон. Но в тази привилегия се крие и дълбока житейска несправедливост. Защото сега съдът е длъжен да приложи съкратеното производство, без да може да разсъждава върху индивидуализацията на конкретния случай. В такива случаи разминаването между тежестта на санкцията и тежестта на престъплението рефлектира изключително жестоко върху пострадалото лице и неговите близки. В тези случаи магистратите също са в неизгодна ситуация. Нито прокурорът, нито съдията могат да обяснят на обществото защо например за смъртен случай налагат наказание глоба. Мненията по въпроса са в двете крайности. Вероятно защото, ако се приеме предложението на Николова, Понева и Капон, клиентелата на адвокатското съсловие ще намалее. От Върховния касационен съд считат, че към съкратеното съдебно следствие следва да се подходи внимателно за намиране на съответните законодателни решения. И подготвят тълкувателно решение по въпроса. Интересно какво ще е то, ако се приеме преди гласуване на промените в НПК. И няма ли да е остаряло след тяхното окончателно приемане?