5 предложения за решаване на енергийната криза
Вдъхновяващият път към промяна, по който пое американският народ с избора на Барак Обама за наш 44-и президент, даде ход на още един истински избор. Трябва да го направим този януари за спасението на човешката цивилизация от неизбежната заплаха за бърз край, която изправя пред нас кризата с климата.
Ал Гор, New York Times
Вдъхновяващият път към промяна, по който пое американският народ с избора на Барак Обама за наш 44-и президент, даде ход на още един истински избор. Трябва да го направим този януари за спасението на човешката цивилизация от неизбежната заплаха за бърз край, която изправя пред нас кризата с климата.
Ето ги и добрите новини: смелите стъпки, нужни за разрешаване на кризата с климата, са същите онези стъпки за борба с икономическата и енергийната криза.
Икономисти от всички посоки – включително Мартин Фелдщайн и Лорънс Самърс, са съгласни, че бързите значими инвестиции в инфраструктурни инициативи, които ще открият много нови работни места, са най-добрият начин за бързо и устойчиво възстановяване на икономиката. Има доста експерти, които са съгласни, че икономиката ни ще изостане, ако продължи да харчи стотици милиарди долари за чужд петрол всяка година. Нещо повече, експертите по национална сигурност и в двете партии предупреждават, че сме силно уязвими, ако светът изведнъж загуби достъп до петрола на Близкия изток.
Преди 35 години, точно през миналата седмица, президентът Ричард Никсън обяви т.нар. Project Independence (проект „Независимост“), в който националната цел беше за 7 години САЩ да развие „потенциала си, за да може да посреща собствените ни енергийни нужди, без да прибягва до чужди енергоизточници“. Това изявление дойде три седмици, след като ембаргото на арабския нефт
извиси цените до космически висоти
и предупреди Америка за опасната зависимост от чужд петрол. И съвсем не случайно само три години след пика на американското национално петролопроизводство.
По онова време САЩ внасяше по-малко от 1/3 от нефта. В момента, след като шестимата президенти, наследили Никсън, повтаряха под една или друга форма и по един или друг случай тази му цел, зависимостта ни се повиши два пъти до близо 2/3. И много анализатори смятат, че световната продукция на петрол е достигнала или скоро ще достигне своя пик.
Някои обаче все още твърдят, че има проблем с вътрешното производство. Ако успеем да повишим продукцията на нефт и въглища у дома, казват те, няма да се налага да разчитаме на внос от Близкия изток. Други измислят още по-мръсни и скъпи нови механизми за добив от стари горивни материали и източници, като например течно гориво от въглища, нефтени шисти, катранени пясъци и технологии за „чисти въглища“.
По-долу предлагам план от пет части, който накратко представя как Америка ще може да добива 100% от електричеството, което използва, от свободни от въглерод енергоизточници само след 10 години. Това е план, който ще ни придвижи към решения за кризата с климата и икономическата криза. И
ще създаде милиони нови работни места,
които не могат да бъдат аутсорснати.
Първо, новият президент и новият Конгрес трябва да предложат високомащабни инвестиции в инициативи за изграждане на завод за превръщането на слънчевата енергия в топлинна в Югозападната пустиня, ветрени ферми в коридора между Тексас и Северна и Южна Дакота и високотехнологични заводи за геотермална енергия, които да произвеждат големи количества електричество.
Второ, трябва да започнем да планираме и изграждаме обединена национална мрежа за пренос на възобновяемо електричество от земеделските региони, където основно се добива, към градовете, в които основно се ползва. Може да бъдат изградени нови високоволтови и икономични подземни електропреносни линии, които да могат да предоставят на потребителите подробна информация за енергоспестяването, посочване на неефективните решения и по-малки сметки за електричество. Цената на една такава модерна мрежа - $400 млрд. за 10 години, е нищожна в сравнение с
годишните загуби в размер на $120 млрд.,
които американският бизнес натрупва заради каскадните аварии, поразяващи сегашните морално и технологично остарели електропреносни линии.
Трето, трябва да помогнем на американската автомобилна индустрия (не само на гигантите от Голямата тройка, но и на иновативните предприемачески компании) да премине бързо към производство на plug-in хибриди, зареждащи се с възобновяемо електричество. А то ще бъде достъпно, ако останалата част от този план бъде изпълнена успешно. В комбинация с обединената електропреносна мрежа националната флотилия от plug-in хибриди ще ни помогне да разрешим проблема с недостига на електричество. Помислете само: с такава електромрежа колите ще могат да се зареждат в часовете с по-ниска употреба на електричество. В пиковите часове, когато на пътя има по-малко коли, те ще могат
да връщат електричество обратно в мрежата
Четвърто, трябва да възродим строежа на сгради с по-добра изолация и енергоикономични прозорци и светлина. Около 40% от въглеродните емисии в САЩ идват от сградите и спирането на това замърсяване ще спести пари на собствениците на къщи и търговски сгради. Тази инициатива трябва да бъде придружена от предложение в Конгреса за отпускане на помощ на американците, обременени с ипотеки, които надвишават стойността на домовете им.
Пето, САЩ трябва да покажат лидерската си позиция, като поставят цена на въглерода у дома и застанат начело на световните усилия за заместник на споразумението от Киото следващата година в Копенхаген. Едно по-ефективно споразумение трябва да ограничава въглеродните емисии и да окуражава подписалите го страни да инвестират съвместно в ефективни механизми за бързо забавяне на глобалното затопляне, включително чрез значително намаляване на обезлесяването.
Разбира се, най-добрият начин, а всъщност и единственият, да осигурим световно споразумение за едно по-сигурно бъдеще е да възвърнем на САЩ статута на морален и политически лидер, способен да поведе света към правилните решения.
Аз съм силно обнадежден, че ще имаме куража да прегърнем промените, необходими за спасяване на нашата икономика, нашата планета и, в крайна сметка, на нас самите.