Утро.ру С изявлението си, че Москва е готова да разположи в Калининградския анклав оперативно-тактически ракетни комплекси "Искандер", руските власти не учудиха никого. Нито в Европа, нито пък в САЩ. Западът отдавна вече бе предвидил евентуалния асиметричен отговор на Русия срещу разполагането на трети позиционен район от системата за ПРО на САЩ в Чехия и Полша. Преди година и половина британският в. "Гардиън" помести анализ на причините и последиците от излизането на САЩ от договора за ПРО и на Русия - от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Още тогава изданието отбеляза: "САЩ ще получат база за ракети прехващачи в Полша и радар с голям обсег в Чехия, който ще може да насочва ракети към всякакви цели в Русия. Като мярка за противодействие Русия ще разположи свои ракети с голям обсег "Искандер" в калининградския анклав, отвъд предната линия на балтийските държави, на самата полска граница." Лошо начало Тъй че възмущението на някои европейски държави, съжаленията на Вашингтон и на Тбилиси, присъединил се към тези емоции, изглеждат доста протоколни. Същевременно личи стремежът Русия да бъде осъдена заради нейните намерения. И какъв е основният контрааргумент? Не се отрича, че сигурността на федерацията е заплашена, а се констатира, че съответните изявления на Дмитрий Медведев в деня, когато бе избран нов президент на САЩ, били "неуместни". "Лошо начало", повтарят едно след друго почти всички европейски и американски издания. Създава се обаче впечатлението, че подобно "начало" вдъхва оптимизъм за делото на мира в целия свят, както се казваше едно време. Главно защото решимостта на Русия да премине към конкретни действия налага на Вашингтон да пресметне колко би струвала на Америка една нова оръжейна надпревара. В случай че САЩ първи нанесат ядрен удар на Русия, тя със сигурност ще има по-малък брой ядрени бойни заряди, за да отвърне. И създадената в Източна Европа американска система за ПРО е напълно способна да неутрализира този залп. Това означава, че принципът за ядреното възпиране вече не действа. В отговор на тези разсъждения САЩ упорито повтарят, че нямали намерение да воюват с Русия, тъй че не бивало да се представят нещата в мрачни краски. Москва обаче ги представя точно така и трудно може да бъде упрекната - Студената война все още не е забравена, а геополитическото съперничество в света дори е по-силно, отколкото преди 20 години. При това поведението на САЩ през периода след разпадането на Съветския съюз съвсем не вдъхва доверие. Скъпа конфронтация Затова е доста лесно да предвидим как ще се развива ескалацията занапред. Америка може да отговори срещу разполагането на "Искандер" в Калининградска област с масови доставки на зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът" вече не само в Полша, но и в много европейски държави. Освен това Вашингтон най-вероятно ще има готовност да достави на източноевропейските страни най-нови ударни самолети. Машини, които могат да извадят от строя "Искандер“-ите, преди още да са изстреляли своите ракети, а покрай тях и руските заглушители, способни да парализират американските радари. На свой ред Русия е готова да разшири територията, където е разположила "Искандери", включвайки и Беларус - с Минск отдавна се преговаря за доставка на такива комплекси. Освен това военните експерти не изключват, че "Искандер“-ите са технически пригодени да изстрелват балистични ракети на разстояния, по-големи от официално заявените 400 километра. Мащабното военно противопоставяне е твърде възможна перспектива. Тъкмо това е мисълта, която Медведев явно ще се стреми да внуши на Обама по време на предстоящата им среща в средата на ноември. Знае се, че Обама има големи резерви към скъпоструващите проекти на Буш, включително новото превъплъщение на "звездните войни". В очите на новия президент на САЩ конфронтацията с Русия, която излиза доста скъпо, надали има някакъв смисъл особено щом не са решени ред глобални проблеми в самата Америка.