Газета.ру Решението на президента Дмитрий Медведев за поправки в конституцията изглежда революционно, но в тези промени ясно личи опит да бъдат закрепени постиженията от епохата на Владимир Путин. В послание до Федералното събрание Медведев разгласи първото си принципно наглед отстъпление от курса на Владимир Путин - държавният глава "посегна" на конституцията. Реално погледнато обаче, предложената от Медведев реформа на политическата система изцяло следва "монархическия", имперския вектор в развитието на Русия, набелязан през управлението на Путин. Като президент Владимир Путин неведнъж и последователно отхвърляше инициативите основният закон да бъде пренаписан "в негова полза" – по- специално с цел да остане на поста за трети мандат. Същевременно в последното си президентско послание и в други публични изявления той одобри евентуално удължаване на президентските пълномощия. Освен това самият Путин безспорно наруши ако не буквата, то със сигурност духа на конституцията – например, като отмени общонародните избори на губернаторите. Почти монархическа власт Политическата реформа на Медведев не променя конфигурацията на властта в Русия, залегнала отчасти в Елциновата конституция, но далеч повече – в Путиновата практика за прилагането й. Без друго почти монархическа по обем на пълномощията, властта на президента ще трае занапред един и половина пъти по-дълго - мандатът му ще бъде увеличен от 4 на 6 години. Лесно е да се досетим, че първият шестгодишен мандат на следващия руски лидер, който и да е той, ще започне да се отброява от 2012 г., щом изтекат пълномощията на действащия държавен глава. Това означава, че самият Медведев, ако сполучи да се задържи на власт в апаратната борба срещу Путин, ще има възможност да управлява Русия цели 16 години без прекъсване. Ако пък през 2012 г. видим на президентския пост Путин или някоя нова фигура, те също ще разполагат с резерв от цели 12 години на власт. Още повече че мерките за удължаване на депутатските мандати и преструктуриране на двете камари в парламента не променят неговия характер на чисто декоративна притурка към изпълнителната власт. Медведев не се реши нито да свали изборната бариера за влизане в Държавната дума, нито да въведе преки избори за Горна камара - Съвета на федерацията. Имаше наистина идея милостиво да се отпускат по 1-2 мандата в Думата за партии, събрали между 5 и 7 на сто от гласовете с цел "да се разшири представителството". Но това изобщо няма връзка с демократичността и реалната политическа тежест на парламента - щом „Единна Русия“ разполага с конституционно мнозинство, от тук нататък няма значение колко ще са другите партии в Долната камара. Също тъй наивно е да сметнем, че ако правителството започне редовно да се отчита пред парламента, това радикално ще промени политическата система или ще постави кабинета под контрола на Държавната дума. Под контрола на „Единна Русия“ Това би станало възможно само ако президентът свали правителството чрез депутатите, които да признаят, че министрите не се справят със задълженията си. Засега обаче Думата е изцяло под контрола на „Единна Русия“, а председател на партията в момента е Владимир Путин. Освен това не се връщат отново и губернаторските избори - просто партиите, спечелили вота за местни законодателни събрания, ще получат правото да предлагат на президента кандидатури. При днешната изборна система от това трудно би се възползвала друга партия освен „Единна Русия“. Изобщо не се знае кое налага въпросът за пълномощията на президента и парламента да бъде поставен тъкмо сега и защо мандатите им трябва да траят точно 6 и 5 години съответно. Идеята за "стабилна" власт в Русия все още е псевдоним на друга идея – властта да е несменяема по легален начин и недосегаема за контрол от обществото. В този контекст революционните наглед предложения на Медведев са само логично развитие на Путиновата политическа конструкция. Базовият принцип на тази конструкция предвижда президентът да ръководи страната "в режим на ръчно управление" (по израза на самия Владимир Путин), като разполага с абсолютно опитомени депутати от всички равнища - питомни губернатори, питомни политически партии, а политическата върхушка на практика да е несменяема (до момента Медведев не е отстранил от властта нито една съществена фигура от екипа на Путин). Предложенията на Медведев за реформа на политическата система просто укрепват тази конструкция, без ни най-малко да я променят. Съответно и "конституционният преврат" на Дмитрий Медведев е само опит по-здраво, планомерно да бъде закрепена Путиновата вертикала на властта. Което съвсем не гарантира, че тази конструкция няма да рухне под бремето на реалните политически и икономически предизвикателства пред днешна Русия.