Политими Паунова, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия Българската металургия, тъй като е индустрия, от която започва развитието на производството, естествено първа се сблъсква с проблемите по световните пазари. Особено като се има в предвид, че първите симптоми за криза бяха в строителството, а металургията е отрасъл, който работи тясно със строителството. До края на годината не очаквам да има сериозни промени в производството, но очакваните резултати за 2008-а безспорно ще бъдат по-ниски. Спадът идва от две посоки – от една страна, потреблението на метали на световния пазар намалява. Свива се търсенето и е възможно да се появят проблеми с реализацията на продукцията и по-малкото производство. Вторият фактор са цените, които драстично паднаха през последните няколко месеца. Вярно е, че в металургията има такива циклични понижения на цените, но никога досега спадът не е бил толкова рязък. Цялата икономика на предприятията не беше подготвена да поеме този удар и негативите от това ще се усетят навсякъде – и в намалено производство, освобождаване на работници, макар и минимално. Мисля, че до края на годината няма да има драстични промени, но ако тенденцията продължи и догодина, очаквам да има промяна в стратегията на фирмите. Цената на металите по света намаля с до 50%. Например горещо валцуваните рулони, които са едно от основните производства на “Кремиковци” поевтиняха с около 30%. При оловните, цинковите и медните продукти намалението е около 50% през последните месеци. Това не може да се приеме нормално от никакъв бизнес. Цените на енергоносителите обаче се увеличават Предприятията се опитват да вдигат и заплатите на работниците, затова проблемите в бранша са много сериозни и се задълбочават. Заплатите на работниците ще бъдат запазени и в условията на криза, но в някои от секторите ще има оптимизация на производството. Когато в едно предприятие работят по-малко работници, то има по-добра конкурентоспособност. България има какво да направи в тази насока и вероятно ще има оптимизиране на персонала. Не искам и да си помисля дори какво ще стане, ако се наложи да има увеличение на цената на енергията за индустрията. Точно тук е ролята на държавата, която трябва да задържи ситуацията, а не допълнително да я влошава. Аз не виждам защо това трябва да се прави, след като енергоносителите в целия свят намаляват. Електроенергията е част от енергоносителите, било чрез въглищата или чрез течните горива. Смятам, че функция на администрацията е това производство да бъде добре наблюдавано и то така да бъде преструктурирано, че да не докарва повече разходи. Според мен задържането на цените на енергоносителите трябва да бъде част от антикризисните мерки на правителството. Това трябва да продължи, докато трае кризата. Не само фирмите трябва да търсят резерви, а и държавните монополи. В “Кремиковци” вече има спрени мощности, но те могат да се пуснат отново с допълнителни разходи. Едно такова производство е нужно на България. Ще станем последни в ЕС Отпадането на “Кремиковци” като предприятие ще ни постави на последно място в ЕС по производство на метали. България не заслужава такава участ. Аз съм убедена, че “Кремиковци” ще се продаде и този път нека това да стане по-удачно и с повече внимание. Цялата металургична общност е готова да подаде ръка в случая. Можем да помогнем с консултиране. От друга страна и фирмите, които имат взаимоотношения с “Кремиковци”, могат да помогнат. За съжаление държавата досега не ни е търсила за разговори по тези въпроси. Най-малкото решенията трябва да се вземат с диалог, защото ние познаваме перфектно състоянието на предприятието. Можем да покажем какво е положението в света сега и какво трябва да се стремим да направим. Това трябва да се знае от държавата. Не може металите да формират 20% от износа, а следващата година те да намалеят драстично, ако го няма “Кремиковци”. Това е проблем на макроикономиката, а негативите тогава ще бъдат за всички ни, и то много по-комплексни. “Кремиковци” произвежда около 1 млн. тона стомана годишно. Вече почти толкова е и производството на “Стомана индъстри”. “Промет” също увеличава производството си. Не е най-важното дали “Кремиковци” е номер едно. Въпросът е, че то е достатъчно голямо и е нужно на икономиката ни. При него е налице и най-разгърнатия цикъл на производство, затова има най-много работници и фирми, които го обслужват. При едно спиране на “Кремиковци”, резултатите ще бъдат много по-негативни, отколкото ако се закрие някое от останалите предприятия.