„Франс прес“ "Аз съм статистическа аномалия. Едно чернокожо момиче, израсло в чикагския Саут сайд. Изобщо не би трябвало да съм тук", казва Мишел Обама. След избирането на съпруга й Барак за президент на САЩ тя вече е първата чернокожа първа дама в историята на страната. Привържениците й виждат в нея нова Джаки Кенеди – също така млада и елегантна. Смаяни от нейната искреност и откритост, а и пораздразнени от хапливия й хумор, противниците на Мишел я обвиняват в антиамериканизъм, арогантност, дори в расизъм. Докато мнозина превъзнасят нейната грация и ум, консервативните медии я кръстиха "горчивата половинка" на сенатора от Илинойс и "мадам Недоволство". Родена в най-бедния квартал на Чикаго Днес, на 44 г., Мишел Обама признава колебанията си по времето, когато съпругът й се е впуснал в надпреварата за Белия дом. Искала да опази семейния си живот. И приела, като поставила свои условия – десетгодишната Малия и седемгодишната Саша да виждат баща си поне веднъж седмично. А той пък да откаже пушенето. Което Барак изпълнил наполовина, защото сам признава, че от време на време посяга към цигарите – това забранено удоволствие. Мишел Обама е израснала в скромно семейство, живяло в чикагския Саут сайд – най-бедния квартал на града. Четиримата се смествали в двустаен апартамент. Баща й Фрейзър Робинсън, чиновник в кметството, работил през целия си живот, макар и болен от множествена склероза. Майка й Мериън се занимавала с децата. При все това Мишел успяла през 1981 г. да влезе в реномирания Принстънски университет. В своята дисертация по социология тя разглежда расовото разделение – описва как чернокожите студенти се срастват с "бялата социална и културна структура" и все по-малко припознават общността, от която идват. Въпреки забележителния си ръст (1,82 см) Мишел не проявява желание да спортува тъкмо защото е "висока, чернокожа и атлетична", разказва един от бившите й преподаватели. След Принстън тя завършва юридическия факултет в Харвард, после работи като адвокат в една кантора в Чикаго. Там среща бъдещия си съпруг. Отначало отблъсква ухажванията му, но един ден младият Барак все пак успява да я склони да гледат заедно някакъв филм на Спайк Лий. След като през 1992 г. сключват брак, тя напуска частния сектор и постъпва на работа в кметството на Чикаго, после в университетската болница. В момента е неин вицепрезидент и отговаря за отношенията с външни организации. Госпожа Обама бе един от стожерите на кампанията, водена от съпруга й. Тя раздаде стотици интервюта и успя да очарова солидни тълпи с дрезгавия си глас. Съпругът ми ще бъде "един изключителен президент", предрече Мишел. Някои медии, а също и Синди Маккейн, съпругата на републиканския кандидат, изразиха обаче съмнения дали Мишел е истински патриот. Припомниха как през февруари тя заяви пред множество избиратели: "За пръв път през своя съзнателен живот съм истински горда от страната си. Естествено обичам страната си (.....) и никъде другаде, освен в Америка, история като моята нямаше да е възможна", обясни тя по-късно. Не всички харесват начина, по който Мишел показва, че не е "жена под чехъл" и разправя как мъжът й "хъркал и имал лош дъх сутринта", как не се научил "да си оставя чорапите при мръсното бельо". "Че съм устата, устата съм. Обичам да закачам мъжа си. Той е напълно способен да се оправи с една силна жена. Още един признак, че е способен да бъде президент", отвръща Мишел Обама. Тя самата няма намерение да играе някаква видна роля в Белия дом. Двамата с Барак "си говорим за всичко, но аз не съм негов политически съветник. Аз съм негова жена", казва Мишел. По БТА