Бен Холанд, Лора Кокрейн, Балас Пенц Bloomberg Имре Апоштаги казва, че проектът за обновяване на болнично оборудване, който ръководи, е бил замразен, след като работодателят му не е получил кредит в чужда валута. В момента банките са редуцирали заемите в чужда валута, тъй като инвеститорите изтеглят парите си от източноевропейските пазари и местните валути страдат от това. Кредитите, деноминирани в чужда валута, помогнаха за развитието на източноевропейските икономики, сред които Полша, Румъния и Украйна. Те финансираха покупките на жилища и бизнес начинанията в посткомунистическия период. Оттеглянето им сега усилва глобалния кредитен крънч и застрашава да спре разширяването на някои от най-бързо развиващите се европейски икономики. „Онова, което беше знак за сила в последните години, се превърна в слабост“, казва Том Фалън от La Francaise des Placements. Падащи валути От края на август унгарският форинт падна с 16% спрямо швейцарския франк, валутата, предпочетена от унгарските купувачи на жилища, и с над 8% спрямо еврото. Заемите в чужда валута са 62% от всички кредити, отпуснати на домакинствата в страната, което е с 33% над нивото отпреди три години. Румънската лея е загубила над 14% спрямо долара и 3,2% спрямо еврото. Полската злота е поевтиняла с над 17% спрямо долара и с 6,8% спрямо еврото, а украинската хривна – с 22% спрямо долара и с 11,5% спрямо еврото. Низходящата тенденция продължи дори след обявяване на плана за спешна помощ от МВФ и след решението на Фед да налее около $120 млрд. в икономиките на Бразилия, Мексико, Южна Корея и Сингапур. Спадът на местните валути означава по-високи месечни разходи за бизнеса и домакинствата, които изплащат заеми, деноминирани в чужда валута. Краят на мечтите Полският шофьор Рафал Мровка следи почти компулсивно лихвените проценти в чужда валута, след като вноските за ипотеката му, деноминирана в швейцарски франкове, е скочила с 25%. „Вече дори не се ядосвам. Мога само да се смея“, казва 32-годишният новодомец. По-голямата част от източноевропейския кредитен бум беше изчисляван в чуждестранна валута заради по-евтиното финансиране. Преди сегашната криза румънските банки отпускаха кредити със 7% лихва за заем в евро, а в леи – с 9,5%. Към края на септември заемите в чужда валута на румънците се изчисляваха на $36 млрд., почти три пъти повече отпреди 3 години. В Унгария лихвите по кредитите в швейцарски франкове бяха почти наполовина по-ниски от лихвите по заемите във форинти. Потребителите теглеха почти пет пъти повече заеми в чужда валута в трите месеца до юни. „Сериозни проблеми“ Сега някои банки, сред които Bayerische Landesbank и австрийската Raiffeisen International Bank Holding AG, орязват заемите в чужда валута в Унгария. В Полша, където 80% от ипотеките са деноминирани в швейцарски франкове, Bank Millennium SA, Getin Bank SA и PKO Bank Polski SA или покачиха таксите за обслужване, или спряха кредитите във франкове. Допълнителният товар върху кредитополучателите влошава още повече и без това мрачните икономически перспективи, казва Матиас Силер от лондонската Baring Asset Management. Ако кредитополучателите сметнат, че лихвите по кредитите в национална валута са тежки и заемите в чужда валута ще спрат, ще последва „рязък спад в потребителските разходи“ и „сериозни икономически проблеми“. А доскоро Изтокът беше най-бързо развиващата се част от Европа. Румънската икономика растеше с 9,3% годишно в годината до юни, украинската – с 6,5%, а полската – с 5,8%. Обшият процент за страните в еврозоната беше 1,4%. Помощ от МВФ Правителствата се мъчат да уталожат стреса и страха от рецесия. Изправената пред финансов срив Украйна взе назаем $16,5 млрд. от МВФ. Унгария си осигури $26 млрд. от МВФ, ЕС и Световната банка. Правителството прогнозира 1% свиване на икономиката през 2009 г. Централната банка вдигна основния лихвен процент с 3 процентни пункта до 11,5%, за да защити форинта. Премиерът Ференц Дюрчани обяви, че правителството преговаря с банките, „за да облекчи непосилното за длъжниците бреме“. Обмислят се удължени срокове за изплащане или деноминиране на дълговете във форинти. Паника сред потребителите „Обаждат ни се паникьосани клиенти да ни питат колко ще скочат лихвите по ипотеките им. Уплашени са, че няма да са в състояние да ги изплащат“, казва Николет Гуруби от агенцията за недвижими имоти Otthon Centrum Belvaros. 58-годишният мениджър Апоштаги пък се надява, че кризата ще свърши до няколко месеца, и обвинява американските банки за липсата на доверие между кредиторите. Президентът на Румънската централна банка Мугур Исареску би алармата още през юни. Той обяви, че ръстът на кредитите в чужда валута ще ни „струва скъпо и е силно рисков“, а румънците не са свикнали на дисциплина при изплащането. На другия полюс са турците, които са доста по-предпазливи след кризите от 1994 и 2001 г. Правителството е най-големият клиент на МВФ в последните години, но се въздържа да взима нови заеми и уверява, че икономиката може да се справи с кредитния крънч и с 22-процентния срив на лирата от септември. Евтиното излиза скъпо Според доклад от януари на Fitch турските спестявания в чужда валута превишават заемите с около 30% към края на 2007 г. В Полша обаче кредитите в чужда валута са били двойно повече от депозитите, а в Унгария – три пъти повече. Мерт Севинч взел заем в турски лири, изчисляван за около $100 000, за да си купи апартамент в Истанбул през 2006-а. И плаща годишна лихва от 13,5%: „Разбира се, че щеше да е по-евтино да взема заем в долари или евро, но нали знаете принципа „по-евтиното излиза скъпо“. „Наблюдаваме завръщане към старото банково правило да се дават заеми във валутата, която хората получават за труда си“, казва Ян Кжищоф Белецки, шеф на най-големия полски кредитор Bank Pekao SA. Кризата „ни даде добър урок“, казва полският президент Лех Валенса и призовава поляците да теглят кредити в злоти.