Петкан Илиев Този въпрос би си го задал всеки от нас, ако слуша и чете позитивните новини, които ни заливат в последно време. Според доклад на Европейската комисия България е лидер в ЕС по доверие в икономиката. Показателят за България през октомври е 110,3 пункта, за Полша – 105,3 пункта, а за Румъния – 103,7 пункта. По-нататък в Топ 5 попадат Кипър и Чехия. Нещо повече, оказа се, че по привлекателност на инвестициите България е на второ място след Хонконг според думите на икономическия министър Петър Димитров. България е на второ място след Дания и по бизнес климат в Евросъюза. Тези челни места в „престижни” класации са основание управляващите да направят извода, че няма фундаментални причини за развитие на финансовата криза в България. Макар и с половин уста, управляващите признават, че няма начин световната финансова криза да не се отрази на българската икономика, най-малкото заради това, че българското стопанство е отворено и почти 2/3 от външноикономическите ни отношения са със страните от ЕС. Естествено възниква въпросът дали българската икономика може да остане остров на благополучието, когато в същото време негативните оценки в общността са рекордни за последните 15 години, когато, както в ЕС, така и в еврозоната, тенденцията на доверие е низходяща, съответно за съюза със 7,4 пункта, а за еврозоната със 7,1 пункта? Отговорът вече е категорично “не” И ако доскоро оптимизмът можеше да бъде част от икономическата политика, вече е време на смяна на приоритети. Първо, изострянето на глобалната финансова криза трябва да предизвика дискусията да се води не за отделянето на средства от държавния бюджет за поддържане на банковия и индустриалния сектор, а за необходимостта от икономии на държавни средства и ресурси, вкл. намаляване на инвестиционните програми на държавните монополи (българското правителство създава енергиен холдинг по време на криза). Второ, ако започне да се наблюдава тенденция на “протекционизъм”, т.е. защита на националното производство от някои страни (подобни гласове се чуват в Русия за защита на селскостопанското производство, автомобилната промишленост и пр., вкл. и “ценови преференции” по отношение на правителствените поръчки), българското правителство трябва да е готово да реагира мигновено. Трето, световната финансова криза ще се добере до България, когато три базисни тенденции засегнат българската икономика: 1) започне да се наблюдава масово изтичане на капитали и инвестиции от страната; 2) фондовият пазар от средство за набиране на капитал се превърне в средище за “освобождаване” от собственост, чиято стойност е единствено хартията; 3) започне да се наблюдава рязко намаляване на печалбата на банковите институции. Все още по тези показатели сме в началото на пътя; Четвърто, бюджет 2009 трябва да отдели повече внимание на антикризисните мероприятия, а не на потушаване последиците от кризата. Освен това макроикономическите индикатори трябва да бъдат прецизирани, защото грешната прогноза води до погрешен бюджет. Например заложената средна инфлация за периода от 6,7% е по-реалистичен индикатор от останалите заложени в бюджет `09. Но и тук подводните камъни с курса на долара, администрираните цени – ток, парно, вода и пр., могат да изиграят лоша шега. Още повече че няма правителство в демократичната стопанска история на България, което да се е справило със собствената прогноза за инфлацията, особено пък в условията на глобална финансова криза. Уязвимостта на разчетите обаче идва от сметките за ръста на БВП. Ако българската икономика постигне растежа, заложен в бюджет 2009 от 4,7%, би трябвало изобщо да не сме загрижени за кризата. Реалността обаче ще бъде друга. Вероятно при оптимистичен сценарий може слабо да надхвърлим 3% ръст. Основание за подобно развитие е спадът в промишлеността с 13% още през август. А през индустрията преминава около 1/3 от БВП. И едва ли невидимият ръст в сферата на услугите ще компенсира подобен спад, който през август не можем да обясним само със сезонни фактори. Според експертни оценки отпреди месец световната финансова криза ще ни струва поне 2-3% от БВП, което означава, че за растеж от 4-5% можем само да сънуваме. Още повече че според американската разузнавателна агенция "Стратфор", известна още като ЦРУ в сянка, сме нарочени за следващите "жертви" на кризата. В крайна сметка се оказва, че ние зависим от световната икономика, а не тя от нас. И така както инфлацията миналата година се оказа 70% вносна, така и кризата ще се окаже 70% привнесена. Тогава остава да чакаме световната икономика да се оправи, та и ние да живеем. Подобна философия обаче трябва да бъде абсурдна за всяко българско правителство.