Георги Иванов Така нареченото вечно дерби в българския футбол между „Левски“ и ЦСКА явно вече е загубило блясъка и заряда си, с който гореше преди години. Доказателството е болезнената незаинтересованост на феновете, а показател за това твърдение е фактът, че за два дни, откакто по касите се продават билетите за мача днес, са закупени около 2000 от тях. Преди 25 години стадион „Васил Левски“ бе с капацитет 60 000 зрители и се пълнеше. Малко преди това срещу билет се разменяше агне. Сега от двата клуба се надяват на стадиона да присъстват 12-13 хиляди души. Но както върви продажбата на входните талони, едва ли ще има повече 6-8 хиляди. Това означава, че националният ни стадион на практика ще е празен. Тенденцията е притеснителна, но и показателна за родния футбол. А истината е, че вече зрителите няма какво, нито кого да видят на терена. Далечен спомен са героите любимци на запалянковците, които омайваха с финтове и красиви голове. Химера е, че някой у нас вече може да изиграе топката като Бербатов. Вместо това от години местата на кумирите са заети от чужденци, купувани на килограм, с недоказани качества и само пълнещи джобовете на мениджъри гешефтари. Тези гастарбайтери нямат и понятие какво са „Левски“ и ЦСКА за феновете и какво сърце трябва да има всеки футболист, носещ синята или червената фланелка – те играят само за пари и толкоз. А футболната публика е чувствителна и на секундата разбира кой е на терена да се раздава до последните си сили и кой просто иска да си прибере премията. Заради далаверата с трансферите юношите и на двата ни гранда имат минимален шанс да се наложат в мъжкия състав на любимия си клуб, а биват изпращани „да се обиграват“ в отбори и отборчета. Младите нямат стимул и не се подготвят сериозно. Няма как да излезе нов Гунди, Гиби, Паро Никодимов, Емо Костадинов. А че премиите са от значение, по-голямо от радостта от победата, от гордостта да победиш противника с красива игра и да му вкараш паметен брой голове, говори и фактът, че в последните няколко години двубоите завършват или 1:0, или 1:1. Така е заради дефанзивната тактика – първо да гледаме да не загубим, а ако стане нещо напред – хубаво. (Между другото по тази причина са и излагациите на „Левски“ от последното им евроучастие.) Е, няма любител на футбола, които ще търпи, без да започне да освирква действащите в такъв фарс лица. А „вечното дерби“ от сезон на сезон става все по-комично за гледане и не е чудно, че отблъсква публиката. Шефовете на фенклубовете тръбят, че истинските привърженици отиват на стадиона и независимо от играта подкрепят любимците си. Наивници! Любителите на играта не ходят да гледат пародия на мачовете, които са гледали преди. По трибуните вече гъмжи от „ултраси“, които хич и не разбират от футбол, а гледат да се напият, да се надрусат, да се сбият, да чупят. Кой нормален запалянко иска да попадне в такава среда, камо ли да си заведе детето на стадиона? Надеждата за връщане на хората по трибуните мъждука във вразумяването на клубните босове. Вместо по петима бразилци, натрупали съмнителните си умения на плажа, да купуват по един чужденец, но от класа. Такъв, който да „дръпне“ тима напред, да покаже професионализъм. И всеки сезон към мъжкия състав да се привличат по трима-четирима юноши, които да са върхът на пирамидата. Освен тях за място ще се борят още двайсет-трийсет момчета и от конкуренцията ще се роди качество. А само то ще върне феновете по трибуните, а тогава и лумпените ще бъдат изместени по естествен начин, е, полицията все пак трябва да помогне.