The New York Times В началото на глобалната финансова криза руските власти уверяваха, че са увеличили валутните резерви, за да се подсигурят срещу труса. Проблемите обаче започнаха да се трупат един след друг – срив на цените на петрола, 70% спад на фондовите пазари, глобална кредитна криза и постепенно изтегляне на депозитите от частните банки в страната. И на Русия й се наложи да харчи от запасите по-бързо, отколкото някой можеше да си представи. На 8 август валутният резерв беше малко под $600 млрд., третият по големина в света. Тази седмица той намаля до $484 млрд., след като парите от правителствения портфейл бяха прехвърлени в помощ на рублата, банковата система и бизнеса на богатите руснаци, познати ни и като олигарси. Тазседмичният спад от $31 млрд. беше най-големият досега. Колко ще издържи Москва Краят на световните неволи не се вижда, световната рецесия изглежда все по-близко и цените на петрола може да паднат още. Въпросът е: колко дълго ще може да издържи Москва, преди резервите й съвсем да изтънеят? Лесно е да се рисуват мрачни пейзажи. Ако цените на петрола продължат хода си надолу, високите очаквания за ръста от последните седем години – най-оптимистичните от поколения насам, ще бъдат разбити. Нулевият растеж ще издърпа килимчето изпод надеждите за приличен стандарт на живот на милиони руснаци, като ще стесни перспективите им до рушащи се апартаменти и градински парцели. Руските туристически агенции вече просрочиха плащанията към авиокомпаниите заради отменените пътувания в чужбина на някои руснаци. „Възможности, които изглеждаха достъпни, сега вече са отлетели, най-вероятно завинаги“, казва Владислав И. Сергеев, 28-годишен артдиректор в рекламна агенция. Макар да настояват, че резервите им са достатъчни, руските власти признават, че хората вече са обхванати от паника. „Всичко е само в главите на хората“, казва Игор И. Шувалов, първи вицепремиер в кабинета на Владимир В. Путин. И добавя: „Засега конкретните статистически данни показват, че няма колапс, ситуацията не се влошава драматично, но вече всички се страхуваме.“ Насред глобалния страх едно нещо все още отличава страната: кризата от 2008 г. е само последната от дълга поредица от банкови фалити, финансови измами и икономически сривове в постсъветска Русия. Тъй като много малко руснаци притежават акции, спадът на пазарите не се е отразил пряко на повечето от тях. Бизнесмените обаче, които разчитат на кредити от западните банки, в момента са на червено, а чуждите инвеститори се изнесоха към по-сигурни места. Дузина банки фалираха Нарастващите съмнения на руснаците, че Москва може да продължи да подписва чекове, се отразява в растящото недоверие към частните банки. През септември руснаците изтеглиха 4% от депозитите си в частните банки. Някои се пренасочиха към държавните банки, които се считат за по-надеждни, но около половината си задържаха парите кеш. Депозитите намаляват доста по-бързо през октомври – около 30% са изтеглени от някои частни банки по данни на московския офис на Citibank. Близо дузина руски банки са фалирали. Руснаците трансферираха близо $3,5 млрд. от банковите сметки в рубли в банкови сметки в долари. По някои показатели руската икономика все още работи добре, макар да се очаква да се забави, след като постъпленията от петрола намалеят. Данните за продажбите на дребно през септември, които са най-актуалните до момента, са с 14% по-високи спрямо същия период за миналата година. Замиращият фондов пазар скочи с 19% в четвъртък (след като се срина толкова лошо, че властите трябваше да затварят борсите по няколко пъти на ден; най-голямата руска фондова борса Micex беше затваряна 15 пъти през септември и октомври). Дузина руски банки бяха закупени от държавни банки в рамките на спасителни акции. Големият риск е свързан със загубата на доверие от страна на клиентите и отдръпване от банките, а не толкова със структурни проблеми с ликвидността. Тъй като повечето руснаци не могат да изпратят парите си извън страната, те просто ги изтеглят от банките. Едно масово оттегляне е много по-вероятно в Русия, отколкото в която и да било друга страна. 40% от хората се страхуват Само си спомнете какво се случи през 2007 г. със снабдяването на магазините за хранителни стоки след слуховете, че в Уралските планини солта е свършила. Изследване на общественото мнение, проведено от московския център „Левада“, сочи, че 40% от руснаците, които имат банкови сметки, се опасяват от загуба на пари при банков фалит. Повечето от онези, които се опасяват за сметките си, посочват сред най-сериозните си опасения политическата и икономическата нестабилност или обезценяване на валутата, както това през 1998 г. Само за няколко луди седмици тази есен Наталия А. Собелева, касиер в 35-ата по големина руска банка „Глобекс“, е изплатила огромни количества рубли. Някои клиенти са теглили по милион рубли ($37 000) и са ги отнесли с куфари вкъщи. Други пък са прехвърляли по електронен път пари към държавните банки, като Сбербанк и ВТБ, които се считат за по-стабилни. Дори и ВТБ обаче не се оказа имунизирана. „Интерфакс“ съобщи, че председателят й Михаил Задорнов е заявил в четвъртък, че изтеглянията са се увеличили рязко през октомври. На 13 октомври „Глобекс“ спря да изплаща пари в брой и беше придобита от държавната Внешэкономбанк, която стана инструмент за правителствена спасителна акция за $50 млрд. Тя гарантира депозитите в „Глобекс“, които въпреки това останаха замразени и тази седмица. Екатерина В. Яковлева, която работи в „Глобекс“ и е била служител на друга банка по време на финансовата криза през 1998 г., преди да загуби работата си, държи спестяванията си в брой в апартамента си. 30-годишната Ирина П. Петренко, служител на южноафриканския франчайз, който произвежда Miller бира в Русия, казва, че повечето руснаци са объркани. „Хората казват „Да, криза, да, ясно, но какво да правим ние? Ще има инфлация, обезценяване, доларът ще се качи, доларът ще поевтинее. Нямаме никаква идея какво ще стане.“ Приятелите й са решили да си купят мебели. „Ако си купиш легло, то поне ще имаш легло, дори и ако нямаш пари.“ И добавя: „Опитвам се да не разбирам икономиката, за да не се самоубия.“